- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Малките побойници в детската градина
Насилието и малтретирането в ранна детска възраст имат много прояви – от закачки и дразнене, през обиди и спречкване до сбиване. И докато сами гледаме детето си имаме поне спокойствието, че знаем всичко, което се случва с него и можем да реагираме веднага. В детската градина всеки ден детето общува много интензивно – как да следим за евентуални посегателства върху него, колко сериозни са те и какво можем да направим?
Дори и при много внимателни грижи караниците и сбиванията между малчуганите не са изключение, те просто се случват. Според мненията на дългогодишни педагози и психолози, около половината от децата в предучилищна и училищна възраст някога са били обект на насилие или жертва в конфликт, но наистина малко са тези деца, които редовно са малтретирани – те са под 10%. От изключителна важност е да отделяте достатъчно време да общувате с детето си и да го пр
Как да подпомогнем развитието на речта при най-малките
До навършване на 10-годишна възраст детският мозък може да възприеме и усвои повече информация, отколкото през останалото време на живота си. Ранните детски години са идеалното време за формиране на богат езиков речник. Как да помогнем на детето си за постигане на впечатляващи и трайни резултати:
Говорете на детето от самото му раждане. Не се притеснявайте, че сте смешна или странна за околните. Говорейки на бебето си вие подпомагате неговото развитие. Изследвания на американски психолози в тази област показват недвусмислено положителното въздействие на речта на майката върху развитието на детето й. Наблюдението било фокусирано върху деца на възраст между 16 до 24 месеца. До 295 думи повече знаели двегодишни деца, чиито майки общували интензивно с тях, спрямо техни връстници, чиито майки били по-мълчаливи.
Децата и електронните забавления
Телевизорът отдавна се е превърнал в член на семейството – и като време, което му отделяме, и като място, което заема в дома – обикновено е там, където се събираме всички заедно. Ограничаването на времето, прекарвано пред телевизора, или поне определянето на правила за гледане би предоставило много възможности за общуване и забавления в семейството, за повече време навън за разходки, спорт и срещи с приятели.
Децата ни прекарват все повече време пред телевизионния екран, компютъра или видеоигрите. Нашата заетост, умора или пасивно съгласие не ни позволяват да видим този процес в перспектива, но статистиката улавя тази все по-силна тенденция:
5 забавни идеи за съхранение на играчки
Обожавам да се ровя в блогове за обзавеждане и декорация и да прелиствам интериорни списания. Като "закуска" за сетивата. Като подхранване на идеите. Споделям това занимание с голямото ми момиченце. Харесва й! Неусетно учи възприятията си на естетика - започва да разпознава красивото.
Елементите на интериора сами по себе си също са начин да отключим у децата усет към изящното. За това е препоръчително да участват в избора на мебели и декорация за личните им стаи. Особено, когато търсим подходящи начини за съхранение на вещи, книги и играчки.
Аз мога да обичам безрезервно децата си. И когато станат повече от едно, разбирам, че всъщност една любов не се дели на две. А любовта става двойна.
Аз мога да имам социален живот с малко бебе. Може би не мога да ходя на дискотеки до зори, но и не искам вече. Но пък мога да присъствам на фирменото парти, докато таткото организира "Нощта на бащата" и някакси, макар и трудно, успява да смени памперса. Мога да отида на кино или театър, докато приятелка "спортува", разхождайки бебето в количката. Мога да отида на шопинг с бебешката количка, мога да посетя банката с бебето в слинг. Откривам колко изобретателна може да бъде една майка. Стига да поиска.
От няколко месеца тригодишният ми син е запален риболовец. Само на думи. Защото заедно с баща си обичат да гледат тв канала „За рибите”. Не търсете такъв канал при вашия тв оператор, няма да го намерите. Така се нарича всеки един научнопопулярен канал, излъчващ в дадения момент предаване, свързано с рибите.
Преди няколко дни обаче, баща му го изненада с истинска въдица, даже два броя – едната за кака му. Евтини и лъскави по китайски.
Според Маргот Съндърланд, директор на Центъра за психично здраве на детето в Лондон, съвместният сън на децата с родителите ги прави по-спокойни и по-здрави като възрастни.
Съндърланд е автор на книги за родителството и отглеждането на деца. Нейното твърдение се базира на научни изследвания, доказващи връзката между съвместния сън и емоционалното и физическо здраве на детето, не само в детска възраст, но и когато то стане възрастен.
Обичам магазините “second hand”. Лично за мен те са мястото, където успявам да релаксирам, пазарувайки, и да се насладя на добро обслужване, усмихнати продавачи и ведро настроение.
В тези магазини се чувствам много специфично. Като част от някаква тайна общност. Често пъти - като у дома. Всичко е шарено, весело, закачливо. Спокойно е. Има дрехи, които не бих могла да си купя от друго място - а това ги прави още по-привлекателни и желани.
Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск
Моите учители са двете ми момчета. Отдавна спрях да се заблуждавам, че аз съм тази, която ги учи, и с радост и изумление започнах да установявам колко вълнуващи неща съм разбрала от тях:
Да казвам винаги какво искам. Моите деца съвсем спонтанно и естествено заявяват своите желания и мечти. Нямат скрупули, задръжки и притеснения. Самият глагол „искам” добива съвсем друго значение - да материализира това, което сме си представяли, за което копнеем.