Телевизорът отдавна се е превърнал в член на семейството – и като време, което му отделяме, и като място, което заема в дома – обикновено е там, където се събираме всички заедно. Ограничаването на времето, прекарвано пред телевизора, или поне определянето на правила за гледане би предоставило много възможности за общуване и забавления в семейството, за повече време навън за разходки, спорт и срещи с приятели.

Децата ни прекарват все повече време пред телевизионния екран, компютъра или видеоигрите. Нашата заетост, умора или пасивно съгласие не ни позволяват да видим този процес в перспектива, но статистиката улавя тази все по-силна тенденция:

• До завършване на средното училище децата прекарват средно 20 000 часа пред телевизора, за сравнение - времето, прекарано в училище е средно 13 000 часа.
• До навършване на 10 годишна възраст детето е изгледало около 10 000 реклами, повечето от които са на сладки и нездравословни храни и алкохол.
• В един епизод детска анимация има средно 30 прояви на агресивно поведение.
• Повече от половината от децата между 2 и 11-годишна възраст имат телевизор в стаята си.
   

Освен контролиране на времето за телевизия и електронни игри, не по-малко важен е и въпросът за тематиката – какво всъщност гледат нашите деца и на какво играят:

• Проявите на агресия и насилие във филми или игри биха могли да повлияят на поведението на децата и да намалят тяхната чувствителност.
• Друг характерен ефект от електронните забавления е подтикът да подражават на любими герои – чрез копиране на облеклото, маниерите, езика и начина на изразяване.
• Когато тематиката и съдържанието не са съобразени с възрастта на децата това може да доведе до проблеми в тяхното психическо, емоционално и сексуално развитие.
• Прекаляването с телевизия и видео игри не стимулира креативността и творческото мислене, не оставя много пространство за развитие на умения за нестандартно решаване на проблеми.
   

Друг обезпокоителен аспект на честото заседяване на децата пред телевизора или компютъра е създаването на недобри хранителни навици, което в зряла възраст увеличава вероятността от прекомерно напълняване и обездвижване. Според  проучвания, направени по темата, много често видеозабавленията и гледането на телевизия са съчетани с консумация на нездравословни храни, сладкиши и напитки и с намалена физическа активност.

Отчитайки негативните страни на пристрастяването към телевизия и електронни игри не бива да се изпада в другата крайност – пълната забрана и отричането им. Интелигентният подход на родителите чрез правилен подбор на съдържанието може много да допринесе за развитието на децата – образователни програми, научно-популярни и игрални филми, анимация.

Друг фактор, който може да повлияе срещу прекомерното отдаване на електронни забавления е личният пример – изграждането още от ранна възраст на умения за общуване в семейството и извън него, създаването на трайни навици за физическа активност и спортуване, стремеж към динамичен стил на живот, с разнообразни и интересни забавления в дома и извън него.

Снимка: Flickr