Насилието и малтретирането в ранна детска възраст имат много прояви – от закачки и дразнене, през обиди и спречкване до сбиване. И докато сами гледаме детето си имаме поне спокойствието, че знаем всичко, което се случва с него и можем да реагираме веднага. В детската градина всеки ден детето общува много интензивно – как да следим за евентуални посегателства върху него, колко сериозни са те и какво можем да направим?
Дори и при много внимателни грижи караниците и сбиванията между малчуганите не са изключение, те просто се случват. Според мненията на дългогодишни педагози и психолози, около половината от децата в предучилищна и училищна възраст някога са били обект на насилие или жертва в конфликт, но наистина малко са тези деца, които редовно са малтретирани – те са под 10%. От изключителна важност е да отделяте достатъчно време да общувате с детето си и да го предразположите да споделя с вас. В повечето случаи децата спонтанно се оплакват, ако са имали спречкване или се чувстват обидени или наранени. Но понякога не е така – какво може да ни подскаже, че детето ни има проблем:
- Избягва погледа ви, когато го запитате как е.
- Има следи от нараняване по тялото.
- Отказва да ходи в детската градина (на училище), въпреки че преди го е правило с желание.
- Има промяна в реакциите и поведението му – страх, безпокойство, затвореност, депресивност...
Разбира се, има ежедневни спречквания и кавги, които се забравят и приятелствата се възстановяват, но има и такива, които дори и да не нанасят физическа травма могат да имат сериозни последствия за емоционалното развитие на детето.
Какво можете да направите?
Срещнете се с учителя и разговаряйте с него за случилото се – понякога част от конфликтите се случват именно по време и на място без присъствието на възрастен наблизо. Помолете за повече внимание към детето, следете развитието на ситуацията, докато се убедите, че детето ви се чувства добре и не е под напрежение.
Бъдете добър слушател и позволете на детето си да излее емоциите, които са се насъбрали в него – това не само ще го успокои, но и ще спомогне за намирането на подходящо решение.
Не насърчавайте детето да отвръща с насилие на посегателството – да, въпреки всичко гневът може да се преодолее и да потърсите заедно други начини за справяне с побойника или агресивното дете от училище. Обсъдете различни стратегии как да се избягват ситуации, в които детето ви може да пострада, както и тактики на поведение при евентуални конфликти. Няма гаранция кое точно ще бъде най-успешно във вашия случай, но по този начин децата научават много житейски уроци и укрепва увереността им, че могат да се справят успешно и с подобни трудни предизвикателства.
Снимка: Flickr
