14.02.2011 14:30:38

В последните дни попадам все на изследвания колко нездравословно се хранят днешните деца. Че храната е некачествена, че дори и плодовете и зеленчуците са пълни с менделеевата таблица – спор няма. Но дали само храната е виновна за затлъстяването при малчуганите?
 
Някъде, улисани в здравословното хранене и в търсене на биохрани и все по-полезни диети, забравихме, че и движение е нужно, не само добра храна.

11.02.2011 21:24:04

Вкъщи се опитваме да готвим здравословно. Решихме да изграждаме нови хранителни навици, когато започнахме да захранваме голямото ни дете. До първия й рожден ден (а и малко след това) успях да я "опазя" да не консумира бяло брашно, сол и бяла захар - трите най-големи хранителни "вредители" на здравето.

След това тя проходи, проговори и постепенно оформи свои предпочитания какво да хапва и какво не. За наше щастие, с охота яде пресни сезонни плодове и салатки, ядки, полезни закуски, чисто месо, млечни продукти. Никога не е била злояда, нито твърде капризна. И така до един момент, в който се "сблъска" с всевъзможни солетки, сухи пастички, вафлички, бисквитки и прочее... да си ги наречем директно "боклуци".

11.02.2011 12:38:47

Колкото и да е неприятно, понякога се налага детето да посети стоматолог. Първите срещи са от особено значение за отношението към зъболекаря. Съприкосновението на детето с бръмчащата машинка може да остави отпечатъци за цял живот върху детската психика. Затова е добре да изберем правилния лекар и добре да подготвим детето. За да може и в бъдеще да посещава с желание зъболекарския кабинет.
 
Проучете предварително работата на зъболекаря. Разпитайте познати майки, потърсете отзиви в интернет. Не винаги във вашия квартал или град има детски стоматолог, но със сигурност има такъв, който работи с доста деца. От значение е не само да бъде добър специалист по дентална медицина, но и да има подход към децата. Шарено украсеният кабинет, телевизор с детски филмчета биха предразположили малкото човече.

10.02.2011 23:36:27

Не обичам да се отделям от децата си за повече от няколко часа. Да съм до край честна - на третия час започвам да нервнича и да надничам очакващо през прозореца.

Но не толкова далеч във времето ще си имат всяка свой си път. И ако някога някъде се почувстват самотни, тъжни, обезверени... ми се иска да съм им дала по нещичко, което да ги уверява, че мислено пак съм с тях.

09.02.2011 21:48:51

В една от своите книги Хорхе Букай разказва следната история:
 
Една жена приготвяла великолепно печено прасенце. Всеки път режела ушите му.

09.02.2011 11:15:51

Отидох да раждам второто си дете със свито сърце. Едната причина беше, че за първи път се разделях от дъщеря ми за повече от няколко часа. Но другата беше по-съществена и не ми даваше покой. Как каката ще приеме малкото бебе? Ще изпитва ли онази детска ревност, за която бях чувала? Ще иска ли да върнем ревящото бебе?
 
Бях прочела доста по темата, но всяко дете е различно и не знаех какво да очаквам.

08.02.2011 19:19:56

Преди да стана майка повярвах на разказите, че родителството е саможертва. Родих и получих много, без да жертвам кой знае колко.

Преди да стана майка повярвах, че когато се появи детето ще се запусна и погрознея. Родих и научих нови начини да изглеждам добре, защото трябваше да съм пример за моите малки жени.

08.02.2011 12:43:59

Преминавайки през каналите с дистанционно в ръка, попаднах на сериал, в който болница организира курс за бъдещи татковци. Единият от лекторите беше педиатър, който с леко грубо телефонно обаждане успя да накара мастит бизнесмен, загрижен единствено за печеленето на пари, да хване куклата-макет и да се учи как се сменя памперс. Този епизод ме накара да се замисля как стоят нещата с татковците по нашите географски ширини.
 
Познавам мъже, за които раждането, отглеждането и възпитанието е женска работа, нали затова майката ползва отпуск по майчинство цели две години. Мъже, които погнусени излизат от стаята при всяка смяна на памперса.

07.02.2011 09:43:10

Преди време с мъжа ми ходихме на футболен турнир, за да гледаме голямото ми момче, което трябваше да премери сили с деца от другите детски градини.
 
Беше страхотно! Толкова много малки момчета, облечени в специални екипчета, които се събираха на групи с треньора си, обсъждаха стратегии, и се опитваха да отбележат гол.

04.02.2011 22:44:58

Обичам детството си! Без ходенето на училище и домашните! И без съботните предиобеди - тогава трябваше да чистим и подреждаме, а аз си бях мързеливо дете. Обичам спомена за събота късен следобед! Обичам начина, по който ухаеше къщата през почивните дни - разноцветно, вкусно и... специално.

Неделните палачинки, които винаги бяха топли, когато се събуждахме с брат ми. Бъдни вечер и Коледа, които винаги посрещахме с едни и същи ритуали и с едно и също меню. С любов си спомням, че получавахме два подаръка - един за Коледа и един за Нова година. И купищата шоколади, които придружаваха всеки подарък. Обичам да си спомням как си ги поделяхме с брат ми, защото мама хитро ни подаряваше различни, за да опитаме повече видове.