21.02.2011 18:54:21

Всяка майки си пожелава здраве за децата, но не е възможно да избегнем срещата с вируси и бактерии. Най-честата проява на борбата на детския организъм с болестта е високата температура.
 
Как да измерим температурата?

18.02.2011 23:13:05

Когато бях много малка, съжалявах че нямам по-голям брат. Вероятно съм имала нужда някой да ме защитава и да ме учи на лудории. В ранните тийн години пък исках да имам сестра. Сигурно ми е липсвала добра приятелка, с която да си споделям терзанията. Всъщност, имам почти три години по-малък брат, с когото днес говоря за всичко. А и вярвам, че мога да разчитам на защита... ако се наложи.

Разликата във възрастта на моите дъщери е малко повече от 23 месеца. Има много за и против второто дете да е родено скоро след първото. За мен също изглеждаше страшно и уморително, но днес тази разлика ми се струва идеална. Не е лесно, разбира се, но кой е казал, че деца се гледат лесно. Независимо на каква възраст са. А и всяко дете си иска своето време и енергия от мама и тате - независимо на колко години е.

18.02.2011 12:27:18

От 2001г. на 15 февруари организации в 61 страни по света, членове на Международната конфедерация на родителите на деца, болни от рак (ICCCPO), отбелязват Международния ден за борба с рака в детска възраст. Целта е да се повишава информираността и да се насърчава подобряването качеството на живот на децата, засегнати от тази болест.
 
Статистиките сочат, че:

18.02.2011 12:26:11

Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.
 
Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за

17.02.2011 23:51:55

Вместо да оставям децата си да гледат безизразно телевизия всяка вечер, се опитвам да измислям за тях интригуващи игри, които да уплътнят по-адекватно няколкото часа преди сън.
 
Наскоро научих една интересна „техника” от арт терапията, която беше посрещната от момчетата с огромен интерес. 

17.02.2011 23:35:14

Може ли да се отглежда и възпитава дете по книга? Нещо като "ръководство за употреба"... Не се наемам с категоричен отговор. Но аз лично имам нужда да чета - когато забременях за първи път, това занимание си "дойде" съвсем естествено. Първоначално книги, статии за бременност и пренатално възпитание. По-късно, след раждането - исках да знам какво да очаквам във всеки един момент от развитието на детенцето ми.

Разбира се, научих много от общуване с майки, посещаване на курс за бъдещи родители и часове четене на страници в интернет. Но пък книгите по конкретна тема са нещо твърде полезно - нещо като учебници за живота. Това не ги прави универсално мъдри или без грешки, но определено имам нужда да ги чета и смятам да продължавам. А как намирам време - с пълна пара практикувам мултитаскинг: гледането на телевизия изобщо не ми пречи на четенето. Дори ми помага да се концент

17.02.2011 15:31:57

Едва ли има семейство с повече от едно дете, което да не се е сблъсквало с детската ревност. Как да я разпознаем и как да подходим?
 
Най-очевидните признаци на ревност са причиняване на болка на новороденото. Голямото дете тайно от родителите си може да удари бебето, да го дърпа за косата, да го щипе. Но някои деца проявят и по-скрити признаци на тревожност – безпричинен страх, капризи, дори може детето да се разболее в опит да си върне цялото внимание на мама и татко.

16.02.2011 22:44:37

Да родиш дете, да отгледаш дете, да възпиташ дете. Мислим си, че не се изисква кой знае какво, особено в началото. Но веднъж тръгнал по този път, разбираш три неща. Първо - връщане назад няма. Второ - с всяка крачка ролята ни в живота на този малък човек става все по-важна и по-отговорна. И трето - с всеки изминат километър този път става все "по-трънлив", с все по-затормозяващи ни въпроси: "Правилно ли постъпвам?", "Може ли да има и друго решение?", "Рано ли е още?".

Веднъж разбрала цялата тежест и "достолепност" на това ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ, захвърлям всичко и се втурвам в щури игри. Да, всичко е игра и детето възприема света, усвоява умения, трупа знания играейки. Така и аз се върнах към детските игри и започнах да се уча да играя, отново.

15.02.2011 23:57:17

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...

15.02.2011 19:39:53

За много родители детските страхове са глупави. Въпреки това, за самите деца, ужасяващите чудовища и странните шумове през нощта са напълно реални.
 
Около втората си година детето може да започне да се страхува от неща, които не са го плашили преди това - кучето на съседа, тъмното, високите гласове, дори течащата вода в банята.