- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Отидох да раждам второто си дете със свито сърце. Едната причина беше, че за първи път се разделях от дъщеря ми за повече от няколко часа. Но другата беше по-съществена и не ми даваше покой. Как каката ще приеме малкото бебе? Ще изпитва ли онази детска ревност, за която бях чувала? Ще иска ли да върнем ревящото бебе?
Бях прочела доста по темата, но всяко дете е различно и не знаех какво да очаквам.
Преди да стана майка повярвах на разказите, че родителството е саможертва. Родих и получих много, без да жертвам кой знае колко.
Преди да стана майка повярвах, че когато се появи детето ще се запусна и погрознея. Родих и научих нови начини да изглеждам добре, защото трябваше да съм пример за моите малки жени.
Преминавайки през каналите с дистанционно в ръка, попаднах на сериал, в който болница организира курс за бъдещи татковци. Единият от лекторите беше педиатър, който с леко грубо телефонно обаждане успя да накара мастит бизнесмен, загрижен единствено за печеленето на пари, да хване куклата-макет и да се учи как се сменя памперс. Този епизод ме накара да се замисля как стоят нещата с татковците по нашите географски ширини.
Познавам мъже, за които раждането, отглеждането и възпитанието е женска работа, нали затова майката ползва отпуск по майчинство цели две години. Мъже, които погнусени излизат от стаята при всяка смяна на памперса.
Преди време с мъжа ми ходихме на футболен турнир, за да гледаме голямото ми момче, което трябваше да премери сили с деца от другите детски градини.
Беше страхотно! Толкова много малки момчета, облечени в специални екипчета, които се събираха на групи с треньора си, обсъждаха стратегии, и се опитваха да отбележат гол.
Обичам детството си! Без ходенето на училище и домашните! И без съботните предиобеди - тогава трябваше да чистим и подреждаме, а аз си бях мързеливо дете. Обичам спомена за събота късен следобед! Обичам начина, по който ухаеше къщата през почивните дни - разноцветно, вкусно и... специално.
Неделните палачинки, които винаги бяха топли, когато се събуждахме с брат ми. Бъдни вечер и Коледа, които винаги посрещахме с едни и същи ритуали и с едно и също меню. С любов си спомням, че получавахме два подаръка - един за Коледа и един за Нова година. И купищата шоколади, които придружаваха всеки подарък. Обичам да си спомням как си ги поделяхме с брат ми, защото мама хитро ни подаряваше различни, за да опитаме повече видове.
Тези дни реших да си водя дневник как разговарям с децата си. Вид самонаблюдение, с цел корекция и самоусъвършенстване. С бебето е лесно - обичайно тя е спокойна, усмихната, не протестира почти за нищо. Виж, с голямото ми момиченце е доста по-трудно - тя е в периода на бебешкия пубертет, а аз лесно "паля".
Какво съм записала в дневника си ли? Вероятно същите неща, които всяка майка би записала. Е, като изключим патологичните случаи и майките-истерички. "Простачке" и "идиотке" определено не са в моя речник, още по-малко като обръщения към децата. Но съм чувала подобни по детските площадки. Жалко! Специалистите осъждат такова говорене. Думите нараняват и по-страшно - оставят следи, формират личността на детето.
Поздравления - очаквате бебе! Ако вече си имате домашен любимец, трябва да му помогнете да се приспособи към новото човече, което скоро ще стане част от вашия дом.
В много отношения ситуацията напомня на стреса за голямото момче или момиче при появата на второто дете. Ако се запознаете с най-честите трудности и следвате няколко лесни правила, ще намалите стреса на вашия домашен любимец, ще му помогнете да свикне с бебето и ще се уверите, че той е точно там, където му е мястото - при вас и вашето семейство.
Памперсът е едно улеснение за съвременната майка. И докато нашите баби и майки са бързали да се освободят от непрестанното пране на пелени, приучването без памперс на днешните деца варира от веднага след раждането до 3-4 годишна възраст.
Няма да се спирам на ползите и вредите от ранното или късното сваляне на памперса. Всяка майка има правото да направи своя избор кога да се случи с нейното дете. Това е моята история как научих децата си да бъдат без памперс.
Кърменето - урок за майчинство
Въпреки че майчиното мляко е важно за бебето като храна и антитела, кърменето е нещо повече от начин на изхранване. То е най-естественият и ефективен метод за разбиране и усещане нуждите на бебето. Кърменето помага на майката да балансира по-добре в грижите за своето дете и позволява на бебето само да регулира апетита и желанията си, което пък дава възможност на майката отблизо да опознае и следи неговия ритъм на хранене.
Новородените бебета имат нужда от три неща - топлината на майчината прегръдка, храната от нейните гърди и знанието за нейното присъствие. Кърменето удовлетворява и трите, при това едновременно. Затова, още новородени, бебетата знаят, че единственото място, където могат да се успокоят и да спрат да плачат, е гърдата на мама. Кърмачето се наслаждава на уникална емоционална сигурност и близост до своята майка.
Най-добрата майка е собствената майка. Най-добрият съветник на майката, казват, е нейната интуиция. Ако нещо ме е подвеждало в опитността ми на родител, то това със сигурност не е била интуицията. Обикновено е страхът, липсата на доверие в себе си или вслушването в авторитети и специалисти.
Виждала съм млади майки, които изживяват кошмарни нощи, ужасявайки се от крясъците на гладните си деца. Майки, които са се доверили на лекарите, че е редно от малки децата да се приучат да се хранят под час. Толкова е лесно да залитнеш към депресия, защото не успяваш да научиш новородено да спи пет-шест часа непробудно през нощта. Но е и още по-лесно просто да гушнеш бебето, да го накърмиш и да заспите заедно.