17.02.2011 23:51:55

Вместо да оставям децата си да гледат безизразно телевизия всяка вечер, се опитвам да измислям за тях интригуващи игри, които да уплътнят по-адекватно няколкото часа преди сън.
 
Наскоро научих една интересна „техника” от арт терапията, която беше посрещната от момчетата с огромен интерес. 

17.02.2011 23:35:14

Може ли да се отглежда и възпитава дете по книга? Нещо като "ръководство за употреба"... Не се наемам с категоричен отговор. Но аз лично имам нужда да чета - когато забременях за първи път, това занимание си "дойде" съвсем естествено. Първоначално книги, статии за бременност и пренатално възпитание. По-късно, след раждането - исках да знам какво да очаквам във всеки един момент от развитието на детенцето ми.

Разбира се, научих много от общуване с майки, посещаване на курс за бъдещи родители и часове четене на страници в интернет. Но пък книгите по конкретна тема са нещо твърде полезно - нещо като учебници за живота. Това не ги прави универсално мъдри или без грешки, но определено имам нужда да ги чета и смятам да продължавам. А как намирам време - с пълна пара практикувам мултитаскинг: гледането на телевизия изобщо не ми пречи на четенето. Дори ми помага да се концент

17.02.2011 15:31:57

Едва ли има семейство с повече от едно дете, което да не се е сблъсквало с детската ревност. Как да я разпознаем и как да подходим?
 
Най-очевидните признаци на ревност са причиняване на болка на новороденото. Голямото дете тайно от родителите си може да удари бебето, да го дърпа за косата, да го щипе. Но някои деца проявят и по-скрити признаци на тревожност – безпричинен страх, капризи, дори може детето да се разболее в опит да си върне цялото внимание на мама и татко.

16.02.2011 22:44:37

Да родиш дете, да отгледаш дете, да възпиташ дете. Мислим си, че не се изисква кой знае какво, особено в началото. Но веднъж тръгнал по този път, разбираш три неща. Първо - връщане назад няма. Второ - с всяка крачка ролята ни в живота на този малък човек става все по-важна и по-отговорна. И трето - с всеки изминат километър този път става все "по-трънлив", с все по-затормозяващи ни въпроси: "Правилно ли постъпвам?", "Може ли да има и друго решение?", "Рано ли е още?".

Веднъж разбрала цялата тежест и "достолепност" на това ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ, захвърлям всичко и се втурвам в щури игри. Да, всичко е игра и детето възприема света, усвоява умения, трупа знания играейки. Така и аз се върнах към детските игри и започнах да се уча да играя, отново.

15.02.2011 23:57:17

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...

15.02.2011 19:39:53

За много родители детските страхове са глупави. Въпреки това, за самите деца, ужасяващите чудовища и странните шумове през нощта са напълно реални.
 
Около втората си година детето може да започне да се страхува от неща, които не са го плашили преди това - кучето на съседа, тъмното, високите гласове, дори течащата вода в банята.

14.02.2011 14:30:38

В последните дни попадам все на изследвания колко нездравословно се хранят днешните деца. Че храната е некачествена, че дори и плодовете и зеленчуците са пълни с менделеевата таблица – спор няма. Но дали само храната е виновна за затлъстяването при малчуганите?
 
Някъде, улисани в здравословното хранене и в търсене на биохрани и все по-полезни диети, забравихме, че и движение е нужно, не само добра храна.

11.02.2011 21:24:04

Вкъщи се опитваме да готвим здравословно. Решихме да изграждаме нови хранителни навици, когато започнахме да захранваме голямото ни дете. До първия й рожден ден (а и малко след това) успях да я "опазя" да не консумира бяло брашно, сол и бяла захар - трите най-големи хранителни "вредители" на здравето.

След това тя проходи, проговори и постепенно оформи свои предпочитания какво да хапва и какво не. За наше щастие, с охота яде пресни сезонни плодове и салатки, ядки, полезни закуски, чисто месо, млечни продукти. Никога не е била злояда, нито твърде капризна. И така до един момент, в който се "сблъска" с всевъзможни солетки, сухи пастички, вафлички, бисквитки и прочее... да си ги наречем директно "боклуци".

11.02.2011 12:38:47

Колкото и да е неприятно, понякога се налага детето да посети стоматолог. Първите срещи са от особено значение за отношението към зъболекаря. Съприкосновението на детето с бръмчащата машинка може да остави отпечатъци за цял живот върху детската психика. Затова е добре да изберем правилния лекар и добре да подготвим детето. За да може и в бъдеще да посещава с желание зъболекарския кабинет.
 
Проучете предварително работата на зъболекаря. Разпитайте познати майки, потърсете отзиви в интернет. Не винаги във вашия квартал или град има детски стоматолог, но със сигурност има такъв, който работи с доста деца. От значение е не само да бъде добър специалист по дентална медицина, но и да има подход към децата. Шарено украсеният кабинет, телевизор с детски филмчета биха предразположили малкото човече.

10.02.2011 23:36:27

Не обичам да се отделям от децата си за повече от няколко часа. Да съм до край честна - на третия час започвам да нервнича и да надничам очакващо през прозореца.

Но не толкова далеч във времето ще си имат всяка свой си път. И ако някога някъде се почувстват самотни, тъжни, обезверени... ми се иска да съм им дала по нещичко, което да ги уверява, че мислено пак съм с тях.