Памперсът е едно улеснение за съвременната майка. И докато нашите баби и майки са бързали да се освободят от непрестанното пране на пелени, приучването без памперс на днешните деца варира от веднага след раждането до 3-4 годишна възраст.
Няма да се спирам на ползите и вредите от ранното или късното сваляне на памперса. Всяка майка има правото да направи своя избор кога да се случи с нейното дете. Това е моята история как научих децата си да бъдат без памперс.
Повечето от познатите ми започнаха да слагат децата си на гърне още около 6-месечна възраст. Тогава започнах да се ровя из Интернет по темата. Проучих доста истории на майки, мнения на специалисти и си избрах една стратегия, която мисля, че най-подхожда на моите разбирания.
Около 1,5-годишна възраст децата започват да контролират нуждите си, според повечето специалисти.
Веднъж свален памперсът – връщане назад няма. Повторното слагане само повече обърква детето и процесът се удължава и затруднява.
Добре е свалянето на памперса да става през летните месеци, защото тогава голяма част от течностите се изхвърля и чрез кожата и детето пишка по-рядко. Изпраните дрехи от своя страна пък изсъхват по-бързо.
Избира се време, през което не се очертава пътуване или промяна в обичайното ежедневие – тръгване на ясла, връщане на работа на мама и заместването й от баба или детегледачка, детето да е здраво.
Снабдете се с десетина чифта гащички, добре е заедно с детето да се изберат, за да почувства и то важността на момента.
Не се отчайвайте при първия неуспех, търпеливо обяснявайте, че следващият път като усети, че му се пишка, е редно да каже на мама или друг възрастен.
Точните попадения придружавайте с бурни овации, радост и похвала.
Не настоявайте да свършва работата точно в гърнето, за мен беше важно да усети мига предварително и да успее да стигне навреме било то до гърнето, до тоалетната чиния или до друго подходящо място.
Изборът на гърне също е важен. Трябва да е удобно за сядане - има модели, които са твърде ниски или твърде високи. Обърнете внимание и на дълбочината, допирът с изпражненията може да смути детето.
Гърнето не е играчка. Погрешно е схващането да се научава детето първо да си играе с гърнето, да стои с часове на него в очакване на мига, да се измислят какви ли не стратегии само и само да седи там. Нищо не пречи да приучите детето директно на тоалетната чиния или пък момченцата прави. Точно затова и не харесвам пеещите гърнета. Има опасност, очаквайки мелодийката, детето да придобие нездравословен навик да пишка през 5 минути по 1-2 капки.
Пишканията започват да се разреждат във времето, първите дни обичайно са на почти всеки 20 минути, докато след седмица може да си позволите кратки разходки от около час.
Когато излизате на разходка, не забравяйте да вземете резервни дрехи, в случай на инцидент.
Никога не си позволявайте да критикувате неуспеха на детето, подминавайте с мила усмивка мократа локвичка и говорете, говорете, говорете.
Не забравяйте, че всяко дете е индивидуално. Ако едно дете успее да се научи да контролира нуждите си за 4-5 дни, при друго този процес може да отнеме и месец.
И си повтаряйте, че няма първокласник с памперс, все някога ще се научи.
Снимка: Flickr
