Най-добрата майка е собствената майка. Най-добрият съветник на майката, казват, е нейната интуиция. Ако нещо ме е подвеждало в опитността ми на родител, то това със сигурност не е била интуицията. Обикновено е страхът, липсата на доверие в себе си или вслушването в авторитети и специалисти.

Виждала съм млади майки, които изживяват кошмарни нощи, ужасявайки се от крясъците на гладните си деца. Майки, които са се доверили на лекарите, че е редно от малки децата да се приучат да се хранят под час. Толкова е лесно да залитнеш към депресия, защото не успяваш да научиш новородено да спи пет-шест часа непробудно през нощта. Но е и още по-лесно просто да гушнеш бебето, да го накърмиш и да заспите заедно.

Е, да, но в детството не ни дават знанието, как да развиваме интуицията си. Дори не ни признават, че го можем. Развиваме интелект, тренираме памет, доверяваме се на разума си... А дали това е единственото правилно?!

Едва ли! Интуицията е безпогрешен пътеводител в следването на първичните инстинкти, завещани ни от Природата. Интуицията е като много близък, мъдър приятел, който винаги и навсякъде е с нас и деликатно ни съветва. Интуицията е като... знание за непознатото. Дава ни правилните отговори там, където разумът обикновено греши. Всички притежаваме интуиция.
 
Ключът е да се научим да се вслушваме в нея! Интуитивната информация достига до нас по различни пътища.Това може да са физически усещания - например, болка. Или емоционални като чувство за радост или напрежение. Тя може да приема форма на реални образи, но и на блянове. Вярата в правилността на интуитивно взетите решения, от своя страна се благоприятства от четири характеристики. Това са добра самооценка, увереност в себе си, вътрешна удовлетвореност и вътрешна свобода. Лошото самочувствие и усещането за безпомощност блокират интуицията.

Ако се научим да достигаме до най-затънтените кътчета на съзнанието си, ще сме в състояние бързо и ефикасно да разчитаме посланията й. Вслушването във "вътрешния глас" е важен, за да поддържаме естествената връзка "майка-дете". Интуицията е тази, която винаги ще подскаже правилното поведение и решение на сложни ситуации. Наричат тази естествена емоционална свързаност "невидимата пъпна връв". И колкото по-често се доверяваме на интуицията си и по-малко допускаме да ни разколебават съмнения и тревоги, толкова по-здрава е тази "пъпна връв". За силата й в голяма степен допринася кърменето. Създавайки възможност за контакт "кожа до кожа", то осигурява сигурност и спокойствие за майка и бебе.

Хубава теория, но реалността е друга. Слушаме гинеколози, за нещо, с което телата ни са се справяли от ... както свят светува. Вярваме, че педиатрите разбират нашето дете по-добре от нас. Благоговеем пред педагози и прочее "лози", а един ден психолози ще запълват изпразнения от любов и топлина резервоар на личните ни деца.

Детето ми не е сложен механизъм, който трябва да се управлява от инженерна мисъл. Детето ми не би трябвало да буди страх и паника у мен. То има нужда от моята интуиция. И така - бавно, с любов и подкрепа ще се научи що е светът. Детето ми си има свой инстинкт на откриване и опознаване, но с мен до него - да му давам сигурност и нежност. А за това не ми е нужна специалност.


Снимка: Flickr