17.02.2011 23:35:14

Може ли да се отглежда и възпитава дете по книга? Нещо като "ръководство за употреба"... Не се наемам с категоричен отговор. Но аз лично имам нужда да чета - когато забременях за първи път, това занимание си "дойде" съвсем естествено. Първоначално книги, статии за бременност и пренатално възпитание. По-късно, след раждането - исках да знам какво да очаквам във всеки един момент от развитието на детенцето ми.

Разбира се, научих много от общуване с майки, посещаване на курс за бъдещи родители и часове четене на страници в интернет. Но пък книгите по конкретна тема са нещо твърде полезно - нещо като учебници за живота. Това не ги прави универсално мъдри или без грешки, но определено имам нужда да ги чета и смятам да продължавам. А как намирам време - с пълна пара практикувам мултитаскинг: гледането на телевизия изобщо не ми пречи на четенето. Дори ми помага да се концент

15.02.2011 23:57:17

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...

11.02.2011 21:24:04

Вкъщи се опитваме да готвим здравословно. Решихме да изграждаме нови хранителни навици, когато започнахме да захранваме голямото ни дете. До първия й рожден ден (а и малко след това) успях да я "опазя" да не консумира бяло брашно, сол и бяла захар - трите най-големи хранителни "вредители" на здравето.

След това тя проходи, проговори и постепенно оформи свои предпочитания какво да хапва и какво не. За наше щастие, с охота яде пресни сезонни плодове и салатки, ядки, полезни закуски, чисто месо, млечни продукти. Никога не е била злояда, нито твърде капризна. И така до един момент, в който се "сблъска" с всевъзможни солетки, сухи пастички, вафлички, бисквитки и прочее... да си ги наречем директно "боклуци".

10.02.2011 23:36:27

Не обичам да се отделям от децата си за повече от няколко часа. Да съм до край честна - на третия час започвам да нервнича и да надничам очакващо през прозореца.

Но не толкова далеч във времето ще си имат всяка свой си път. И ако някога някъде се почувстват самотни, тъжни, обезверени... ми се иска да съм им дала по нещичко, което да ги уверява, че мислено пак съм с тях.

09.02.2011 11:15:51

Отидох да раждам второто си дете със свито сърце. Едната причина беше, че за първи път се разделях от дъщеря ми за повече от няколко часа. Но другата беше по-съществена и не ми даваше покой. Как каката ще приеме малкото бебе? Ще изпитва ли онази детска ревност, за която бях чувала? Ще иска ли да върнем ревящото бебе?
 
Бях прочела доста по темата, но всяко дете е различно и не знаех какво да очаквам.

08.02.2011 19:19:56

Преди да стана майка повярвах на разказите, че родителството е саможертва. Родих и получих много, без да жертвам кой знае колко.

Преди да стана майка повярвах, че когато се появи детето ще се запусна и погрознея. Родих и научих нови начини да изглеждам добре, защото трябваше да съм пример за моите малки жени.

08.02.2011 12:43:59

Преминавайки през каналите с дистанционно в ръка, попаднах на сериал, в който болница организира курс за бъдещи татковци. Единият от лекторите беше педиатър, който с леко грубо телефонно обаждане успя да накара мастит бизнесмен, загрижен единствено за печеленето на пари, да хване куклата-макет и да се учи как се сменя памперс. Този епизод ме накара да се замисля как стоят нещата с татковците по нашите географски ширини.
 
Познавам мъже, за които раждането, отглеждането и възпитанието е женска работа, нали затова майката ползва отпуск по майчинство цели две години. Мъже, които погнусени излизат от стаята при всяка смяна на памперса.

04.02.2011 15:27:15

По време на първата си бременност прочетох едно мнение за коликите, което силно ме впечатли: „Ако на бебето се дава лекарство, отминават за три месеца, ако не се дава нищо – за 90 дни”.
 
Специалистите все още не са постигнали единомислие по въпроса какво точно причинява коликите и как да се избегнат.

03.02.2011 17:39:25

Тези дни реших да си водя дневник как разговарям с децата си. Вид самонаблюдение, с цел корекция и самоусъвършенстване. С бебето е лесно - обичайно тя е спокойна, усмихната, не протестира почти за нищо. Виж, с голямото ми момиченце е доста по-трудно - тя е в периода на бебешкия пубертет, а аз лесно "паля".

Какво съм записала в дневника си ли? Вероятно същите неща, които всяка майка би записала. Е, като изключим патологичните случаи и майките-истерички. "Простачке" и "идиотке" определено не са в моя речник, още по-малко като обръщения към децата. Но съм чувала подобни по детските площадки. Жалко! Специалистите осъждат такова говорене. Думите нараняват и по-страшно - оставят следи, формират личността на детето.

03.02.2011 13:18:20

Памперсът е едно улеснение за съвременната майка. И докато нашите баби и майки са бързали да се освободят от непрестанното пране на пелени, приучването без памперс на днешните деца варира от веднага след раждането до 3-4 годишна възраст.
 
Няма да се спирам на ползите и вредите от ранното или късното сваляне на памперса. Всяка майка има правото да направи своя избор кога да се случи с нейното дете. Това е моята история как научих децата си да бъдат без памперс.