Когато детето пострада при игра или се удари поради неопитност, то реагира почти мигновено и има нужда от успокоение и съчувствие. Повечето родители реагират адекватно и интуитивно дават подкрепата, от която детето се нуждае. Поведението, което като родители трябва да избягваме е в двете крайности – неглижиране или прекалено безпокойство от случилото се.

Понякога възрастните в стремежа си да насърчат самостоятелността и увереността на детето, се опасяват, че ако при всяко нараняване и плач то бива успокоявано и утешавано, това ще го направи зависимо от тях. Особено при малките момченца често се споменава, че те не бива да плачат за щяло и нещяло и че е време да се държат като мъже. Подобно поведение по-скоро би изкривило естествените реакции на детето в такива ситуации и би предизвикало потискане на истинските емоции, които то има нужда да изрази.

Прекалено грижовният родител, който непрекъснато се безпокои детето му да не се удари предава своите нагласи на детето и това може да го направи плахо и неуверено. Понякога при нараняване, малкото дете е толкова изненадано от случилото се, че дори не успява да заплаче. Тогава обаче именно реакцията на родителя, видимо стресиран от случката, „убеждава” детето, че нещо страшно и опасно се е случило, и в крайна сметка предизвиква плача му. То плаче не защото толкова много го боли, а защото усеща безпокойството на родителя.

При твърде строги или заети родители, които не показват в достатъчна степен внимание и загриженост към децата си, е възможно именно при такива случаи на нараняване или боледуване децата да изискват много повече подкрепа и успокоение, отколкото състоянието им обективно изисква. Затова е важно да си дадем сметка дали тази прекалена разстроеност и плачливост не е механизъм за компенсиране на липсващо внимание от наша страна и съответно да коригираме това. Да ги гушкаме и успокояваме не само, когато са болни и наранени, и да не се притесняваме, че това ще ги разглези.

Когато детето се удари е добре да реагираме възможно най-спокойно за съответната ситуация, да го утешим и да не драматизираме твърде много. Да се погрижим за раната, ако е по-сериозна, а ако не – да насърчим детето да се върне отново към играта, или да привлечем вниманието му с друго интересно нещо. С увеличаване на възрастта е нормално детето да става по-смело и независимо и по-лесно и бързо да се успокоява, но за това е нужно и ние да реагираме правилно в подобни ситуации.

Снимка: Flickr