18.03.2011 00:42:38

Пролетта настъпва, времето се затопли и майките с малки деца изпълниха детските площадки и градинки. Почти във всяка от тях има пясъчник – едно от любимите съоръжения за игра на всяко дете. Понякога майките се притесняват да пуснат децата си да играят в пясъка и с право – често той се използва от уличните кучета и котки и е пълен с всякакви пълзящи насекоми, като бълхи и кърлежи. Но ако близо до вас има сигурен от хигиенна гледна точка пясъчник, не се колебайте да насърчите детето да си поиграе в него.
 
По време на играта в пясъчника са едни от първите срещи на детето с негови връстници, там то се учи да общува с тях, започва да прави разлика между свое и чуждо. Играта с пясък развива фината моторика у децата, усъвършенства координацията на движенията. Децата се запознават с понятията тегло, форма, размер и обем, въпреки че не ги назовават в играта си. Направата н

14.03.2011 20:50:29

Случка първа
През изминалото лято горещините не ни "пускаха" по-далеч от най-близката до дома детска площадка. За късмет, тя е една от най-новите и най-поддържаните в града. Дъщеря ми, тогава на година и половина, много обичаше да събира боклуците около пейките и да ги изхвърля по предназначение - в кошчето.

11.03.2011 21:48:37

Днес получих поздравително съобщение от Facebook за това, че кауза, която съм подкрепила е събрала 5 хиляди съмишленици. Каузата е да се въведе йога в училищата като трети час по физическо или свободно избираем предмет.

Смятам йогата, наред с плуването, за най-полезната двигателна активност и за деца, и за родители. Приятно се изненадах, че не малко хора мислят по този начин. За останалите реших да обобщя нейните ползи за децата.

04.03.2011 17:59:08

За да възпитам правилно децата си и да ги науча на някои елементарни навици, ми се наложи да създам заедно с тях правила, които те да спазват.
 
Един ден просто седнахме и започнахме да пишем. Ето какви са нашите правила:

01.03.2011 21:24:01

Напоследък двегодишната ми дъщеря заспива трудно. В студените дни не успява да оползотвори енергията си. Освен това вече й е скучно вкъщи.

Опитвам да й привлека и задържа вниманието по всякакви начини, но е трудно. Тя е изключително активна и "скача" от занимание на занимание, а този маратон най-често завършва с поредица от бели.

01.03.2011 09:22:56

Децата получават много мартеници, които да закичат на дрехите си. Понякога правят опити да се превърнат в ходещи мартеници, но аз се опитвам да укротя желанията им и да се появяват само с 2-3 наведнъж. Но къде да сложа останалите?
 
От едно бяло и едно червено парче плат направих по два големи кръга. (Преди да тръгнете към магазина за платове, погледнете дали нямате някоя стара дреха в бял или червен цвят, която е подходяща за разрязване. Аз нямах, но случайно минах покрай един магазин за дрехи втора употреба и за едно левче се снабдих с две тениски.) Между двата кръга (може и в друга форма, разбира се) сложих вата, за да станат по-дебели мартениците. Съединих с прежда частите и готово. След това оставих на децата да накичат старите и новите си мартеници и се получи красива украса за вратата на детската стая.

25.02.2011 16:34:47

Всяка година в края на март прибирам старите, употребявани мартеници някъде из шкафовете вкъщи. Някои от тях са толкова красиви, че сърце не ми дава да ги изхвърля. Тази години намерих начин да ги използвам - направих бабамартенско дърво.
 
Първоначално потърсих из магазините бяла или червена ваза, но не открих. Имам синя, която използвам за великденската украса и мислех да префасонирам някакси в бяло-червени цветове, но после ми дойде идея да обкантя с бял и червен конец бутилка от минерална вода. Преждата закрепях на места с лепило за дърво, което като изсъхне става прозрачно.

25.02.2011 07:16:14

Често казвам на децата си, че ги обичам, повтарям им колко невероятно красиви, смели, умни са, не пропускам да ги поздравя за успехите им. Но най-голямо старание полагам да им показвам всичко това ежедневно, ежечасно, ежеминутно.
 
Те са най-важното нещо в живота ми! И това си личи още от входната ни врата. Прекрачвай прага на нашия дом, няма как човек да не забележи, че тук живеят деца. Не само по играчките. Във всяка стая има техни снимки. В началото аз правех подбора, сега го правим заедно. Те избират кои весели, смешни или тържествени снимки да поставим в рамки. Вратите на шкафовете в детската стая са също тяхно поле за изява. Разделиха си ги по някакъв техен си признак и всеки си лепи лепенки на любимите герои. Често с тиксо залепят и рисунките си там. Запазена територия за рисунките обаче е хладилникът. Почти всеки ден носят от градината и веднага ги залепят

24.02.2011 23:01:34

Изработени са от естествени материали - качествена дървесина, безопасни бои, лепила и лакове. Изключваме, разбира се, некачествените с китайски произход, обичайно обработвани с фолмалдехид.

Устойчиви са - за разлика от пластмасовите, които често не оцеляват дори и в рамките на деня на подаряване. Дървените можете да запазите за много дълго и след време да ги извадите от някой таен шкаф, за да поиграете с внуците. Разказвайки им колко радост и топлина са носили на мама или татко.

16.02.2011 22:44:37

Да родиш дете, да отгледаш дете, да възпиташ дете. Мислим си, че не се изисква кой знае какво, особено в началото. Но веднъж тръгнал по този път, разбираш три неща. Първо - връщане назад няма. Второ - с всяка крачка ролята ни в живота на този малък човек става все по-важна и по-отговорна. И трето - с всеки изминат километър този път става все "по-трънлив", с все по-затормозяващи ни въпроси: "Правилно ли постъпвам?", "Може ли да има и друго решение?", "Рано ли е още?".

Веднъж разбрала цялата тежест и "достолепност" на това ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ, захвърлям всичко и се втурвам в щури игри. Да, всичко е игра и детето възприема света, усвоява умения, трупа знания играейки. Така и аз се върнах към детските игри и започнах да се уча да играя, отново.