01.03.2011 21:24:01

Напоследък двегодишната ми дъщеря заспива трудно. В студените дни не успява да оползотвори енергията си. Освен това вече й е скучно вкъщи.

Опитвам да й привлека и задържа вниманието по всякакви начини, но е трудно. Тя е изключително активна и "скача" от занимание на занимание, а този маратон най-често завършва с поредица от бели.

01.03.2011 09:22:56

Децата получават много мартеници, които да закичат на дрехите си. Понякога правят опити да се превърнат в ходещи мартеници, но аз се опитвам да укротя желанията им и да се появяват само с 2-3 наведнъж. Но къде да сложа останалите?
 
От едно бяло и едно червено парче плат направих по два големи кръга. (Преди да тръгнете към магазина за платове, погледнете дали нямате някоя стара дреха в бял или червен цвят, която е подходяща за разрязване. Аз нямах, но случайно минах покрай един магазин за дрехи втора употреба и за едно левче се снабдих с две тениски.) Между двата кръга (може и в друга форма, разбира се) сложих вата, за да станат по-дебели мартениците. Съединих с прежда частите и готово. След това оставих на децата да накичат старите и новите си мартеници и се получи красива украса за вратата на детската стая.

25.02.2011 16:34:47

Всяка година в края на март прибирам старите, употребявани мартеници някъде из шкафовете вкъщи. Някои от тях са толкова красиви, че сърце не ми дава да ги изхвърля. Тази години намерих начин да ги използвам - направих бабамартенско дърво.
 
Първоначално потърсих из магазините бяла или червена ваза, но не открих. Имам синя, която използвам за великденската украса и мислех да префасонирам някакси в бяло-червени цветове, но после ми дойде идея да обкантя с бял и червен конец бутилка от минерална вода. Преждата закрепях на места с лепило за дърво, което като изсъхне става прозрачно.

25.02.2011 07:16:14

Често казвам на децата си, че ги обичам, повтарям им колко невероятно красиви, смели, умни са, не пропускам да ги поздравя за успехите им. Но най-голямо старание полагам да им показвам всичко това ежедневно, ежечасно, ежеминутно.
 
Те са най-важното нещо в живота ми! И това си личи още от входната ни врата. Прекрачвай прага на нашия дом, няма как човек да не забележи, че тук живеят деца. Не само по играчките. Във всяка стая има техни снимки. В началото аз правех подбора, сега го правим заедно. Те избират кои весели, смешни или тържествени снимки да поставим в рамки. Вратите на шкафовете в детската стая са също тяхно поле за изява. Разделиха си ги по някакъв техен си признак и всеки си лепи лепенки на любимите герои. Често с тиксо залепят и рисунките си там. Запазена територия за рисунките обаче е хладилникът. Почти всеки ден носят от градината и веднага ги залепят

18.02.2011 12:26:11

Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.
 
Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за

09.02.2011 21:48:51

В една от своите книги Хорхе Букай разказва следната история:
 
Една жена приготвяла великолепно печено прасенце. Всеки път режела ушите му.

09.02.2011 11:15:51

Отидох да раждам второто си дете със свито сърце. Едната причина беше, че за първи път се разделях от дъщеря ми за повече от няколко часа. Но другата беше по-съществена и не ми даваше покой. Как каката ще приеме малкото бебе? Ще изпитва ли онази детска ревност, за която бях чувала? Ще иска ли да върнем ревящото бебе?
 
Бях прочела доста по темата, но всяко дете е различно и не знаех какво да очаквам.

08.02.2011 12:43:59

Преминавайки през каналите с дистанционно в ръка, попаднах на сериал, в който болница организира курс за бъдещи татковци. Единият от лекторите беше педиатър, който с леко грубо телефонно обаждане успя да накара мастит бизнесмен, загрижен единствено за печеленето на пари, да хване куклата-макет и да се учи как се сменя памперс. Този епизод ме накара да се замисля как стоят нещата с татковците по нашите географски ширини.
 
Познавам мъже, за които раждането, отглеждането и възпитанието е женска работа, нали затова майката ползва отпуск по майчинство цели две години. Мъже, които погнусени излизат от стаята при всяка смяна на памперса.

04.02.2011 10:26:52

Имам момче. Според мъжа ми, то е най-хубавото момче в целия свят. Той обича да повтаря това и се кълне, че не е защото е нашето детенце. Аз обаче знам, че е точно заради това. Усмихвам се и нищо не казвам.
 
Моето момче е с къса руса коса. Подстригахме го почти като войник един летен ден в банята, а то се мяташе и викаше. После се хареса много. Ние харесахме формата на главичката му - правилна, кръгла, съвършена. Купихме му розови очила и момчето ми заприлича на миниатюрна рок звезда. И като че ли го разбираше, надуваше се и беше много гордо.

31.01.2011 14:00:47

Преди време една приятелка ми каза, че изглеждам страхотно за жена, която е раждала. Макар че тя очевидно приемаше това за комплимент, аз се намръщих вътрешно.
 
По-късно се запитах - какво отличава раждалите от нераждалите жени във външния вид?