Преди време една приятелка ми каза, че изглеждам страхотно за жена, която е раждала. Макар че тя очевидно приемаше това за комплимент, аз се намръщих вътрешно.
По-късно се запитах - какво отличава раждалите от нераждалите жени във външния вид?
Ако си раждала, това прави ли те по-малко жена? Или пък ти дава право да дебелееш на воля и да отглеждаш мустаци и рунтави вежди?
Започнах да изследвам майките в квартала. Забелязах, че голяма част от тях (слава богу, не всички), изглеждат леко запуснати - широки панталони, стари тениски, без грим и прическа. За разлика от тях децата им до едно бяха чистички и добре облечени, с хубави цветни панталонки, поли, якета, шарени чорапки и очевидно скъпи обувки...
Дали това не е саможертвата, запитах се аз, която всяка майка подсъзнателно се опитва да поднесе в чест на своето дете? Аз бях хубава до вчера, днес дойде твоят ред, мое малко гълъбче. Аз вече нямам значение.
Не ми хареса тази перспектива, затова се фокусирах върху другите майки, тези, на които „не им личеше да са раждали”. Видях стройни хубави жени, които бяха положили грижа за себе си. Бяха гримирани и прекрасни.
(Тук си представям как скептично се усмихвате и си казвате - "Всичко е въпрос на пари“. Аз, обаче, не мисля така).
Установих и нещо друго, много интересно - че едните майки, по-запуснатите, прекалено много бдят над децата си и сякаш постоянно дебнат да не им се случи нещо лошо, а другите, по-хубавите, са и по-спокойни, по-самоуверени...Замислих се кои ли са по-хармонични личности, по-добри съпруги, по-нежни любовници...
Затова ето какво направих - отидох на фризьор и маникюрист и си купих ново секси бельо.
Установих, че все пак е чудесно, че изглеждам добре за жена, която е раждала.
Снимка: Flickr
Моята позиция по въпроса напълно съвпада с тази на автора Buba. Една жена за да е добра майка, трябва да е щастлива, да се харесва и да се чуства оценена. А как ще стане това със занемарения външен вид?! И наистина не е само въпрос на пари! При мен даже неловкия момент като разберат, че съм раждала е подсилен от факта, че имам 3 деца и странно, наистина, но не се вписвам в представите на повечето хора за това. Честно казано ми е омръзнало от "искрения" комплимент, че съм майка-героиня. Не, не искам да бъда! Наскоро един познат, с когото не сме се виждали от завършването на 11 клас ми каза по този повод: "3 деца?! Ти си невероятна!" Вярвам, че за да дам най-доброто на децата си е нужно аз да се чуствам в хармония и в мир със себе си и със света, което включва и това да се грижа за външния си вид, за физическия си и емоционален комфорт. Поздравления за статията!