20.04.2011 12:46:39

Онзи ден стоях и наблюдавах децата си. Играеха си на продавачи. Бяха приспособили две табуретки за тезгях, някакви чашки бяха подредени като касов апарат, химикали, моливи и накъсани хартийки бяха парите. Куклите бяха купувачите.
 
Това ме накара да се запитам: „А какво искат всъщност децата?”

15.04.2011 15:21:08

Преди време прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Не помня от къде е, нито кой е авторът, затова ще цитирам по памет. "Всичко, по-старо от 150 години или осем поколения е предмет на митологията".

Замислих се, че не си знаем родовата история дори и на половина. Преди няколко години с брат ми започнахме да правим родословно дърво, но успяхме да стигнем едва до дядовците и бабите на нашите родители.

15.04.2011 12:45:11

Преди година ми махнаха два фиброаденома в едната гърда. За всички, които не знаят какво е това, ето определението в интернет: „Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан”.
 
За мен това беше бучка, която ми създаваше неприятно усещане в горната част на гърдата. По-късно се появи още една, точно на противоположната страна.

13.04.2011 14:59:35

Когато аз и моите приятели бяхме деца, семейните вечери бяха обичайност. Днес не е така. Често родителите се прибират в различни часови пояси - хранят се поотделно, поотделно комуникират с децата.

Вероятно съм излишно сантиментална, но ме натъжава гледката на човек - без значение възрастен или дете, който вечеря сам. Събирането около трапезата след ползотворен ден е едно от най-приятните и полезни за "здравето" на семейната среда финализиране на вечерта.

12.04.2011 19:41:59

Преди две седмици публикувах статия за възможностите да родим без болка, с обещанието за тема с продължение. Много пъти е повтаряно, че по време на процеса са от особена важност релаксацията и положителната настройка.

Но, за да успеем да сме позитивни би следвало да сме освободили подсъзнанието си от тайни страхове. Страхове, за които може би не предполагаме, че имаме. Тяхната "роля" е да саботират съзнанието ни, когато се опитваме да се отпуснем.

12.04.2011 14:30:39

Предаван от бабите ни, сред младите майки днес все още широко битува един много разпространен страх. Страхът да не простудим бебето. Българските педиатри, които в много други отношения се придържат към остарели и отречени по света препоръки, съветват бебето да се извежда дори и в студени дни.

Както и да забравим онова "поверие", детето да не се показва навън до навършване на 40 дни. Много остаряло и погрешно. Младите майки би следвало да се предупреждават, че претоплянето и изнежването на детето е далеч по-опасно.

11.04.2011 09:01:30

Противниците на доктор Спок го обвиняват в "престъпление срещу човечеството". Почитателите му вярват, че малките бебета подлежат на разглезване при "неправилна употреба".

Японците са убедени, че плачът на бебетата и малките деца укрепва здравето им. Освен това гонел злите духове от страната. За целта сумисти се натоварват със задачата да разплакват малчугани на ежегоден фестивал в Токио. Занятието има състезателен характер - печели сумистът, чиято "жертва" плаче най-силно.

07.04.2011 22:35:59

Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.

Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.

07.04.2011 10:03:11

Според Уикипедия „хлябът е тестено изделие, изработено от пшеничено, ечемично, овесено, царевично или ръжено брашно, съставляващо основна част от трапезата на Европа, Близкия Изток, Америка и Индия. Може да е в различни форми и с различни съставки, пълнеж и добавки, макар че основните елементи са едни и същи – брашно, вода и сол.”
 
За моето семейство хлябът е много повече от дефиниция. Ние обичаме да го вкусваме, да го вдъхваме, да го слагаме на трапезата си.

06.04.2011 23:15:49

Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.

Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.