- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Коя държава в Европа има най-много автомобили?
Прочети повече | Коментирай
Как да пестим пари от покупките на хранителни стоки?
Прочети повече | Коментирай
Онзи ден стоях и наблюдавах децата си. Играеха си на продавачи. Бяха приспособили две табуретки за тезгях, някакви чашки бяха подредени като касов апарат, химикали, моливи и накъсани хартийки бяха парите. Куклите бяха купувачите.
Това ме накара да се запитам: „А какво искат всъщност децата?”
Преди време прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Не помня от къде е, нито кой е авторът, затова ще цитирам по памет. "Всичко, по-старо от 150 години или осем поколения е предмет на митологията".
Замислих се, че не си знаем родовата история дори и на половина. Преди няколко години с брат ми започнахме да правим родословно дърво, но успяхме да стигнем едва до дядовците и бабите на нашите родители.
Преди година ми махнаха два фиброаденома в едната гърда. За всички, които не знаят какво е това, ето определението в интернет: „Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан”.
За мен това беше бучка, която ми създаваше неприятно усещане в горната част на гърдата. По-късно се появи още една, точно на противоположната страна.
Когато аз и моите приятели бяхме деца, семейните вечери бяха обичайност. Днес не е така. Често родителите се прибират в различни часови пояси - хранят се поотделно, поотделно комуникират с децата.
Вероятно съм излишно сантиментална, но ме натъжава гледката на човек - без значение възрастен или дете, който вечеря сам. Събирането около трапезата след ползотворен ден е едно от най-приятните и полезни за "здравето" на семейната среда финализиране на вечерта.
Преди две седмици публикувах статия за възможностите да родим без болка, с обещанието за тема с продължение. Много пъти е повтаряно, че по време на процеса са от особена важност релаксацията и положителната настройка.
Но, за да успеем да сме позитивни би следвало да сме освободили подсъзнанието си от тайни страхове. Страхове, за които може би не предполагаме, че имаме. Тяхната "роля" е да саботират съзнанието ни, когато се опитваме да се отпуснем.
Предаван от бабите ни, сред младите майки днес все още широко битува един много разпространен страх. Страхът да не простудим бебето. Българските педиатри, които в много други отношения се придържат към остарели и отречени по света препоръки, съветват бебето да се извежда дори и в студени дни.
Както и да забравим онова "поверие", детето да не се показва навън до навършване на 40 дни. Много остаряло и погрешно. Младите майки би следвало да се предупреждават, че претоплянето и изнежването на детето е далеч по-опасно.
Противниците на доктор Спок го обвиняват в "престъпление срещу човечеството". Почитателите му вярват, че малките бебета подлежат на разглезване при "неправилна употреба".
Японците са убедени, че плачът на бебетата и малките деца укрепва здравето им. Освен това гонел злите духове от страната. За целта сумисти се натоварват със задачата да разплакват малчугани на ежегоден фестивал в Токио. Занятието има състезателен характер - печели сумистът, чиято "жертва" плаче най-силно.
Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.
Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.
Според Уикипедия „хлябът е тестено изделие, изработено от пшеничено, ечемично, овесено, царевично или ръжено брашно, съставляващо основна част от трапезата на Европа, Близкия Изток, Америка и Индия. Може да е в различни форми и с различни съставки, пълнеж и добавки, макар че основните елементи са едни и същи – брашно, вода и сол.”
За моето семейство хлябът е много повече от дефиниция. Ние обичаме да го вкусваме, да го вдъхваме, да го слагаме на трапезата си.
Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.
Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.