16.05.2011 16:42:36

До навършване на 10-годишна възраст детският мозък може да възприеме и усвои повече информация, отколкото през останалото време на живота си. Ранните детски години са идеалното време за формиране на богат езиков речник. Как да помогнем на детето си за постигане на впечатляващи и трайни резултати:
 
Говорете на детето от самото му раждане. Не се притеснявайте, че сте смешна или странна за околните. Говорейки на бебето си вие подпомагате неговото развитие. Изследвания на американски психолози в тази област показват недвусмислено положителното въздействие на речта на майката върху развитието на детето й. Наблюдението било фокусирано върху деца на възраст между 16 до 24 месеца. До 295 думи повече знаели двегодишни деца, чиито майки общували интензивно с тях, спрямо техни връстници, чиито майки били по-мълчаливи.  

16.05.2011 14:55:34

Телевизорът отдавна се е превърнал в член на семейството – и като време, което му отделяме, и като място, което заема в дома – обикновено е там, където се събираме всички заедно. Ограничаването на времето, прекарвано пред телевизора, или поне определянето на правила за гледане би предоставило много възможности за общуване и забавления в семейството, за повече време навън за разходки, спорт и срещи с приятели.
 
Децата ни прекарват все повече време пред телевизионния екран, компютъра или видеоигрите. Нашата заетост, умора или пасивно съгласие не ни позволяват да видим този процес в перспектива, но статистиката улавя тази все по-силна тенденция:

11.05.2011 15:30:41

Понякога животът приключва преди да е имал шанс да започне. Тогава сякаш всички ги боли. Но въпреки болката - тъгата не сплотява. Тъгата изправя майки срещу майки. Така се оказва.

Една майка загуби най-милото си. Дали ВЪПРЕКИ или ЗАРАДИ избора си - това е друга тема. Твърде голяма. Една майка ще понесе цялата тежест на своето решение.

10.05.2011 23:36:24

Обожавам да се ровя в блогове за обзавеждане и декорация и да прелиствам интериорни списания. Като "закуска" за сетивата. Като подхранване на идеите. Споделям това занимание с голямото ми момиченце. Харесва й! Неусетно учи възприятията си на естетика - започва да разпознава красивото.

Елементите на интериора сами по себе си също са начин да отключим у децата усет към изящното. За това е препоръчително да участват в избора на мебели и декорация за личните им стаи. Особено, когато търсим подходящи начини за съхранение на вещи, книги и играчки.

10.05.2011 12:11:50

Аз мога да обичам безрезервно децата си. И когато станат повече от едно, разбирам, че всъщност една любов не се дели на две. А любовта става двойна.
 
Аз мога да имам социален живот с малко бебе. Може би не мога да ходя на дискотеки до зори, но и не искам вече. Но пък мога да присъствам на фирменото парти, докато таткото организира "Нощта на бащата" и някакси, макар и трудно, успява да смени памперса. Мога да отида на кино или театър, докато приятелка "спортува", разхождайки бебето в количката. Мога да отида на шопинг с бебешката количка, мога да посетя банката с бебето в слинг. Откривам колко изобретателна може да бъде една майка. Стига да поиска.

09.05.2011 23:17:58

От няколко месеца тригодишният ми син е запален риболовец. Само на думи. Защото заедно с баща си обичат да гледат тв канала „За рибите”. Не търсете такъв канал при вашия тв оператор, няма да го намерите. Така се нарича всеки един научнопопулярен канал, излъчващ в дадения момент предаване, свързано с рибите.
 
Преди няколко дни обаче, баща му го изненада с истинска въдица, даже два броя – едната за кака му. Евтини и лъскави по китайски.

03.05.2011 23:55:02

Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
 
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск

29.04.2011 14:03:50

Моите учители са двете ми момчета. Отдавна спрях да се заблуждавам, че аз съм тази, която ги учи, и с радост и изумление започнах да установявам колко вълнуващи неща съм разбрала от тях:
 
Да казвам винаги какво искам. Моите деца съвсем спонтанно и естествено заявяват своите желания и мечти. Нямат скрупули, задръжки и притеснения. Самият глагол „искам” добива съвсем друго значение - да материализира това, което сме си представяли, за което копнеем.  

29.04.2011 11:15:53

Винаги, когато ме питаха „Какво да подарим на бебето? От какво има най-голяма нужда?” отговарях през смях „Памперси”. Особено с второто дете, когато вече знаех, че голяма част от семейния бюджет се харчи именно за памперси за новороденото бебе. Но за съжаление, никой не подарява памперси, когато отива на гости при бебе. Наскоро открих как мога да бъда оригинална в подаръка и полезна за родителите. Чакам с нетърпение след няколко месеца да роди една от приятелките ми, за да й направя торта от памперси.
 
Най-лесният начин е да се подредят памперсите един до друг в правоъгълна форма и да се стегнат с ластик и широка панделка (на снимка 7 в галерията се вижда добре как да се подредят памперсите, за да се етажира тортата).

27.04.2011 13:47:14

Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или къ