09.03.2011 23:04:33

Децата сами започват да помагат на родителите си в домакинските задължения още от съвсем ранна възраст. За тях всичко е игра и те с удоволствие подражават на възрастните.
 
Едва проходило детето може да вземе даден предмет от едно място и да го постави на друго. Тази игра може да се използва, за да се приучи да подрежда играчките си впоследствие. През първите три години децата с охота и радост изпълняват родителските молби, но след това е възможно да срещнете отпор и нежелание. Не е редно да се повишава тон, да се заплашва или наказва детето, ако откаже да свърши нещо. Родителят трябва да опита под формата на ролева игра, или като състезание, да привлече вниманието му. Друг начин да бъдат привлечени вниманието и интересът на детето да помага в домакинството, е чрез очаквана награда. Не е необходимо тя да е материална или пък за конкретната задача. По-добрият вариан

08.03.2011 22:24:08

Ако има нещо, заради което пазя скрито несъгласие с методите на родителите ми, то е че ме лишиха от правото ми на личен опит. Вселената, Бог... или който както си го нарича - ни е осигурила най-големия дар - ИЗБОРЪТ. Изборът ни е даденост, която изразяваме по подразбиране. Сами да изберем, да преживеем своите избори и да носим отговорност за тях.

Сега се опитвам да се самодисциплинирам така, че да оставя децата си да минат през всичко сами. Да направят своите грешки чрез личните си избори. Не смятам, че е възможно да науча децата си, че всичко е постижимо, че няма невъзможни неща, че изобилието е за всички, че не е нужно да са "добри", за да са неповторими. Не мисля, че мога да им преподам "велики уроци", както твърди един популярен автор.

08.03.2011 13:49:56

Арктическият студ и грипен вирус направиха опит да провалят тазгодишния ми Ден на мама. Но аз съм си оптимист по рождение и винаги се опитвам да намеря добрата страна на лошите събития. Затова не се предадох на мрачните мисли, които ме преследват от няколко дни. И въпреки че децата ми пети ден са с температура, хрема и кашлица, въпреки че навън е ужасно студено и не огрява празнично слънце, у дома цари празнична атмосфера. Цяла сутрин пеем, танцуваме и рецитираме. От толкова повтаряне, вече знам наизуст почти целия сценарий на несъстоялото се тържество за мама в детската градина (оказа се, че на финала на грипната вълна, доста дечица са се разболели в групата на дъщеря ми).
 
Надявам се клипът с песничката, която ми е любима тази година, да внесе усмивки и във вашия празник. Защото "това е ужасната драма - къде да намеря подарък на мама?"

08.03.2011 08:48:44

Събудих се по най-очарователния начин. Усетих два шута в лицето. Малкият ми син пак е заел необичайна поза и докато спи, две боси крачета ме ритат по бузата. Само след минути къщата се оглася от сутрешния смях на децата ми. Дъщеря ми ме поздравява за празника, синът ми само ме гушва, нали още е маминото бебче и не говори добре. Получавам невероятно ухаещ зюмбюл от съпруга ми. Колко жалко, че миризмата не може да се запечата на снимка! За Осми март предпочитам да получавам пролетни цветя. С носталгия си спомням отминалите години, когато нямаше цветарски магазини и бабите продаваха червени лалета за празника, отглеждани с любов в оранжерии с печки на дърва и въглища.
 
Денят преминава в непрекъснато повтаряне "Честит празник" от приятели, роднини, колеги и дори случайно срещнати хора. Много цветя, много усмивки и много ведро настроение.

07.03.2011 23:30:19

Докато четях поредната статия в нета как телевизията възпитава агресивни деца, се замислих какво беше преди години, когато аз бях дете.
 
Тогава се гледаше по-малко телевизия, факт. И повече играехме навън. Но какви бяха игрите ни? На стражари и апаши, правехме си разни самоделни бомбички, да, да, от онези, с парашутчето от найлонова торбичка.

04.03.2011 17:59:08

За да възпитам правилно децата си и да ги науча на някои елементарни навици, ми се наложи да създам заедно с тях правила, които те да спазват.
 
Един ден просто седнахме и започнахме да пишем. Ето какви са нашите правила:

02.03.2011 22:09:40

Не само покрай големите празници - всеки ден се замислям защо много от българите сме многознаещи, но неинициативни; многоможещи, но посредствени; вътрешно неуверени в себе си, но иначе биещи се в гърдите; сервилни с "чуждите", но отчуждени вътре в собствените си семейства.

Ясен е отговорът за мен - въпрос на традиции във възпитанието. Не особено полезни традиции. Традиции на едно авторитарно родителство. To забранява, ограничава, избира вместо теб, наказва и изисква ... като от обект. Контролира те, но въпреки това никога не те одобрява.

02.03.2011 14:28:49

В навечерието сме на 3-ти март - националният празник на България. Помислихте ли как да го отбележите, как да запознаете децата си с важността на утрешния ден?
 
Миналата година за първи път решихме да направим нещо по-специално, да отпразнуваме семейно денят на Освобождението. Предишните години синът ни беше твърде малък, за да разбере какво се случва. Избрахме най-близкия и удобен вариант - посетихме къщата-музей "Васил Левски" в Карлово. Децата за първи път посещаваха  музей. Бях със смесени чувства, дали ще им е интересно, дали ще се държат подобаващо. Множеството посетители, празнично разветите знамена създаваха едно особено усещане, във въздуха се носеше патриотичен дух. Децата с интерес слушаха разказа на баща им за Левски, за борбата му срещу потисниците. Дъщеря ми разпитваше какво представлява всеки от ст

01.03.2011 21:24:01

Напоследък двегодишната ми дъщеря заспива трудно. В студените дни не успява да оползотвори енергията си. Освен това вече й е скучно вкъщи.

Опитвам да й привлека и задържа вниманието по всякакви начини, но е трудно. Тя е изключително активна и "скача" от занимание на занимание, а този маратон най-често завършва с поредица от бели.

01.03.2011 09:22:56

Децата получават много мартеници, които да закичат на дрехите си. Понякога правят опити да се превърнат в ходещи мартеници, но аз се опитвам да укротя желанията им и да се появяват само с 2-3 наведнъж. Но къде да сложа останалите?
 
От едно бяло и едно червено парче плат направих по два големи кръга. (Преди да тръгнете към магазина за платове, погледнете дали нямате някоя стара дреха в бял или червен цвят, която е подходяща за разрязване. Аз нямах, но случайно минах покрай един магазин за дрехи втора употреба и за едно левче се снабдих с две тениски.) Между двата кръга (може и в друга форма, разбира се) сложих вата, за да станат по-дебели мартениците. Съединих с прежда частите и готово. След това оставих на децата да накичат старите и новите си мартеници и се получи красива украса за вратата на детската стая.