20.05.2011 09:03:18

Когато бременността ви е желана и очаквана, отчитането на положителния резултат от теста е един незабравим момент. Ако партньорът ви е в течение на всичко, което се случва с вас, то трудно ще го изненадате, но какво по-хубаво от това да разберете заедно щастливата новина. Ако обаче той все още не се досеща, можете да помислите как да му поднесете тази вълнуваща новина.

Познавайки най-близкия си човек и използвайки въобръжението си можете да съобщите новината по много различни начини:

05.04.2011 23:03:16

Когато се роди дете, то размества поставените ни до момента вътрешни граници. Променя правилата, които сами сме си определили. Откликваме с любов на неговите потребности, нарушавайки собствения си комфорт и лично пространство.

През първата година от живота си сякаш то определя правилата. И така трябва да е според мен - това е майчинско-бащината любов. Това е здравословно равностойно партньорство и добра основа на хармонични взаимоотношения.

28.03.2011 16:10:45

Хората, които приемат близките си без желание да ги променят и контролират на всяка цена, обикновено са спокойни хора. Не знам коя е причината и кое следствието - знам, че резултатът е една много приятна, хармонична среда.

Ако си направим експеримент за няколко часа да записваме изразите, с които комуникираме с околните, е твърде вероятно да се окаже, че не одобряваме другите. (Отпърво себе си, но това е друга тема.) Не одобряваме и децата си. Или поне това е посланието, което те получават от нас - вербално и невербално.

10.03.2011 22:40:34

В моите ученически години за насилието и агресията на деца и тийнейджъри беше виновен хеви метълът. Сега са телевизията и компютърните симулации. Сякаш нещо неодушено може да носи вина. Не че смятам за приемливо телевизорът да боботи 24 часа в денонощие и 3-4 годишни да гледат кеч, докторски сериали или дори новини. Но и да се сатанизират медиите ми се струва твърде крайно бягство от лична отговорност.

Вярно е, че по каналите има ужасни сцени и че много от компютърните игри са изпъстрени с насилие, но и едните, и другите имат ясно посочени възрастови ограничения. Е какво от това - нали е толкова удобно да нарочим за виновни... кеча и Холивуд. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошите изблици - просто детето е "изперкало" от кеча.

02.03.2011 22:09:40

Не само покрай големите празници - всеки ден се замислям защо много от българите сме многознаещи, но неинициативни; многоможещи, но посредствени; вътрешно неуверени в себе си, но иначе биещи се в гърдите; сервилни с "чуждите", но отчуждени вътре в собствените си семейства.

Ясен е отговорът за мен - въпрос на традиции във възпитанието. Не особено полезни традиции. Традиции на едно авторитарно родителство. To забранява, ограничава, избира вместо теб, наказва и изисква ... като от обект. Контролира те, но въпреки това никога не те одобрява.

01.03.2011 21:24:01

Напоследък двегодишната ми дъщеря заспива трудно. В студените дни не успява да оползотвори енергията си. Освен това вече й е скучно вкъщи.

Опитвам да й привлека и задържа вниманието по всякакви начини, но е трудно. Тя е изключително активна и "скача" от занимание на занимание, а този маратон най-често завършва с поредица от бели.

08.02.2011 12:43:59

Преминавайки през каналите с дистанционно в ръка, попаднах на сериал, в който болница организира курс за бъдещи татковци. Единият от лекторите беше педиатър, който с леко грубо телефонно обаждане успя да накара мастит бизнесмен, загрижен единствено за печеленето на пари, да хване куклата-макет и да се учи как се сменя памперс. Този епизод ме накара да се замисля как стоят нещата с татковците по нашите географски ширини.
 
Познавам мъже, за които раждането, отглеждането и възпитанието е женска работа, нали затова майката ползва отпуск по майчинство цели две години. Мъже, които погнусени излизат от стаята при всяка смяна на памперса.

28.01.2011 12:53:33

През 1985г. излиза един "бестселър", който съветва младите родители да оставят бебетата да плачат на интервали до 45 минути без да реагират, за да ги тренират да спят сами. Ако детето плаче толкова силно, че повърне, родителите трябва да изчистят и отново да излязат. „Ако го възнаграждавате за повръщането с оставането си при него, само ще го научите, че това е добър начин да получи каквото иска", твърди д-р Фербер в книгата си "Разрешете проблемите със съня на вашето дете”.

Чували ли сте това име - д-р Фербер? Човекът вероятно е имал само добри намерения, но това не прави методът му - станал популярен като "ферберизация" - по-малко жесток и зловреден, подходящ за дресиране на "послушно", но не и за отглеждане на спокойно и уверено дете. Факт е, обаче, че изолирането на детето в самостоятелна стая още от първия му ден на този свят е много разпространено, особено в така