- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Упоритостта на децата в периода между две и тригодишна възраст е нормална проява, въпреки че тя може да изглежда странно. Детето от двегодишна възраст започва да става независимо, неговият свят започва да се оформя и то открива своите собствени възможности. Малчуганът осъзнава, че може да върши различни неща сам, без помощта на мама или татко. Родителите все по-често чуват от детето си "ще го направя сам". На практика децата стават все по-сигурни в себе си, в способностите си, в преценките си какво искат, но има случаи, в които не всичко върви по плановете и последиците ядосват детето. Ако не получи това, което иска, детето започва да плаче, да се тръшка, да крещи, може най-отчаяно да се хвърли на земята безпомощно и така да покаже своя бунт.
Ако сме родители на такива деца, трябва да разберем, че подобни ревящо-крещящи изблици не са сцена, която цели да ни ядоса или
Родители и деца - доверието е незаменимо
Гледам LOVE.NET, с дъщеря ми. Впечатлява ме особено един детайл: отношенията между майката и нейната дъщеря са претърпели пълен крах. Дъщерята планира бягство от къщи, и буквално в последния момент, майка й, провирайки се в задръстването на тясна софийска улица, се втурва обезумяла, за да я спре... А отстрани – известният ни слогън в зелено: Доверието е взаимно!
Да, доверието е взаимно, ценно, незаменимо. То е крехко, но на него градим всичко останало. С доверие и любов възпитаваме децата си. Важно е да го осъзнаем навреме! Защото ако доверието го няма, не можем да общуваме пълноценно с тях.
Празниците идват, а с тях и ведрото пролетно настроение.
Тази година реших да си направим някакъв празничен символ - аз и цялото семейство.
Майката се подготвя да храни малкия си син и започва да отвлича вниманието му с играчка. Тя взема лъжицата в едната ръка, а в другата стиска писукащото кученце, но детето веднага подготвя стратегическия си план срещу преяждане. На първа защитна линия е да си затвори устата и категорично да завърти главичка. Притеснената майка настоява с лъжицата, все по-силно стиска писукащото кученце. Детето се позиционира при втората окопа: отваря устата си, лапа пюрето, но не го поглъща. Течността започва да капе през процепа на малката устичка и пюрето се превръща в огромна топка на блузката на детенцето. Тази сцена е по-характерна за бойно поле, отколкото за ежедневните ни дейности и то за основна и жизненоважна дейност, която практикуваме дори няколко пъти на ден, но е факт, че доста родители нерядко са герои в подобна драма.
Причините за отказа на децата да се хранят могат да б
Водени от родителска обич и отговорност, се стремим да осигурим на децата си пълноценно, балансирано и здравословно хранене, съответстващо на възрастта и предпочитанията им. Освен това, бихме искали да им създадем добри хранителни навици и да им покажем, че храненето е удоволствие.
За препоръчване е да избягваме храни и продукти, които са по-непълноценни или биха предизвикали алергична или друга нежелателна реакция в крехкия детски организъм.
Когато аз и моите приятели бяхме деца, семейните вечери бяха обичайност. Днес не е така. Често родителите се прибират в различни часови пояси - хранят се поотделно, поотделно комуникират с децата.
Вероятно съм излишно сантиментална, но ме натъжава гледката на човек - без значение възрастен или дете, който вечеря сам. Събирането около трапезата след ползотворен ден е едно от най-приятните и полезни за "здравето" на семейната среда финализиране на вечерта.
Предаван от бабите ни, сред младите майки днес все още широко битува един много разпространен страх. Страхът да не простудим бебето. Българските педиатри, които в много други отношения се придържат към остарели и отречени по света препоръки, съветват бебето да се извежда дори и в студени дни.
Както и да забравим онова "поверие", детето да не се показва навън до навършване на 40 дни. Много остаряло и погрешно. Младите майки би следвало да се предупреждават, че претоплянето и изнежването на детето е далеч по-опасно.
Миналото лято дъждовните дни се сменяха с твърде горещи и обратно. Прекарвахме доста време у дома с детето. Подреждайки и преподреждайки шкафове, открихме голяма кутия пълна с всевъзможни копчета.
Детето беше в еуфория - вероятно предвкусвайки забавни игри. Тия малки аксесоарчета се оказаха страхотна многофункционална занимавка.
Противниците на доктор Спок го обвиняват в "престъпление срещу човечеството". Почитателите му вярват, че малките бебета подлежат на разглезване при "неправилна употреба".
Японците са убедени, че плачът на бебетата и малките деца укрепва здравето им. Освен това гонел злите духове от страната. За целта сумисти се натоварват със задачата да разплакват малчугани на ежегоден фестивал в Токио. Занятието има състезателен характер - печели сумистът, чиято "жертва" плаче най-силно.
Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.
Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.