- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Коя държава в Европа има най-много автомобили?
Прочети повече | Коментирай
Как да пестим пари от покупките на хранителни стоки?
Прочети повече | Коментирай
Онзи ден стоях и наблюдавах децата си. Играеха си на продавачи. Бяха приспособили две табуретки за тезгях, някакви чашки бяха подредени като касов апарат, химикали, моливи и накъсани хартийки бяха парите. Куклите бяха купувачите.
Това ме накара да се запитам: „А какво искат всъщност децата?”
От опит знам едно много ефективно средство срещу бели. Сигурна съм, че и вие го знаете - заетото дете не се сеща за пакости. Не че винаги успявам, но се опитвам да осигурявам разнообразни занимания на децата. Оставя ли ги на скуката, трябва да вадя прахосмукачката и парцала.
Днес пак вали. Нямам настроение, а освен да подобря моето, е хубаво да създам и на децата. Избираме си аудио приказки. Една, две... Омръзва. Започват да мрънкат. И се сещам - време е за куклен театър.
Ококорих очи, когато един приятел италианец ми каза, че детето му започнало да чете на 18 месечна възраст. Вярвам в акселерацията, но чак пък толкова...Казах си „Явно децата в технологичния век започват да четат преди да са проговорили”. Приятелят ми сподели, че неговият син, сега на четири години, посещавал детско заведение, в което обучението било насочено към развитието на дясното полукълбо на мозъка. Този път си казах „Хайде сега пък и родителски амбиции, горкото дете чете от бебе, сега пък ще го правят и гении!”. Но реших да се поровя по темата.
Науката ни казва, че двете полукълба на мозъка изпълняват различни функции. Функциите на лявото полукълбо са линейни, логични и интелектуални. Дясното полукълбо отговаря за емоциите, интуитивните способности, образното мислене, творческите способности. Лявото полукълбо контролира съзнанието, дясното – подсъзнанието.
Понякога си мисля, че започвайки училище децата се превръщат в малки възрастни – те са страшно претоварени, не само в училище, но дори и след прибиране у дома ги очакват задължения и домашни. Умората се натрупва през деня – пътуване, шумно обкръжение в междучасията, напрежение или стрес при изпитване, възможни конфликти с други деца...
От друга страна ми се струва, че съвременните родители са доста отговорни към обучението на децата си, ангажирани са с процеса, информират се непрекъснато. Понякога даже могат да претоварят детето с високите си изисквания и амбициите си. Освен домашните, които са задължителни, се прибавят още допълнителни занимания, курсове и школи.
Преди време прочетох нещо, което ме накара да се замисля. Не помня от къде е, нито кой е авторът, затова ще цитирам по памет. "Всичко, по-старо от 150 години или осем поколения е предмет на митологията".
Замислих се, че не си знаем родовата история дори и на половина. Преди няколко години с брат ми започнахме да правим родословно дърво, но успяхме да стигнем едва до дядовците и бабите на нашите родители.
Преди година ми махнаха два фиброаденома в едната гърда. За всички, които не знаят какво е това, ето определението в интернет: „Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан”.
За мен това беше бучка, която ми създаваше неприятно усещане в горната част на гърдата. По-късно се появи още една, точно на противоположната страна.
Упоритостта на децата в периода между две и тригодишна възраст е нормална проява, въпреки че тя може да изглежда странно. Детето от двегодишна възраст започва да става независимо, неговият свят започва да се оформя и то открива своите собствени възможности. Малчуганът осъзнава, че може да върши различни неща сам, без помощта на мама или татко. Родителите все по-често чуват от детето си "ще го направя сам". На практика децата стават все по-сигурни в себе си, в способностите си, в преценките си какво искат, но има случаи, в които не всичко върви по плановете и последиците ядосват детето. Ако не получи това, което иска, детето започва да плаче, да се тръшка, да крещи, може най-отчаяно да се хвърли на земята безпомощно и така да покаже своя бунт.
Ако сме родители на такива деца, трябва да разберем, че подобни ревящо-крещящи изблици не са сцена, която цели да ни ядоса или
Родители и деца - доверието е незаменимо
Гледам LOVE.NET, с дъщеря ми. Впечатлява ме особено един детайл: отношенията между майката и нейната дъщеря са претърпели пълен крах. Дъщерята планира бягство от къщи, и буквално в последния момент, майка й, провирайки се в задръстването на тясна софийска улица, се втурва обезумяла, за да я спре... А отстрани – известният ни слогън в зелено: Доверието е взаимно!
Да, доверието е взаимно, ценно, незаменимо. То е крехко, но на него градим всичко останало. С доверие и любов възпитаваме децата си. Важно е да го осъзнаем навреме! Защото ако доверието го няма, не можем да общуваме пълноценно с тях.
Празниците идват, а с тях и ведрото пролетно настроение.
Тази година реших да си направим някакъв празничен символ - аз и цялото семейство.
Майката се подготвя да храни малкия си син и започва да отвлича вниманието му с играчка. Тя взема лъжицата в едната ръка, а в другата стиска писукащото кученце, но детето веднага подготвя стратегическия си план срещу преяждане. На първа защитна линия е да си затвори устата и категорично да завърти главичка. Притеснената майка настоява с лъжицата, все по-силно стиска писукащото кученце. Детето се позиционира при втората окопа: отваря устата си, лапа пюрето, но не го поглъща. Течността започва да капе през процепа на малката устичка и пюрето се превръща в огромна топка на блузката на детенцето. Тази сцена е по-характерна за бойно поле, отколкото за ежедневните ни дейности и то за основна и жизненоважна дейност, която практикуваме дори няколко пъти на ден, но е факт, че доста родители нерядко са герои в подобна драма.
Причините за отказа на децата да се хранят могат да б