09.05.2011 23:17:58

От няколко месеца тригодишният ми син е запален риболовец. Само на думи. Защото заедно с баща си обичат да гледат тв канала „За рибите”. Не търсете такъв канал при вашия тв оператор, няма да го намерите. Така се нарича всеки един научнопопулярен канал, излъчващ в дадения момент предаване, свързано с рибите.
 
Преди няколко дни обаче, баща му го изненада с истинска въдица, даже два броя – едната за кака му. Евтини и лъскави по китайски.

05.05.2011 13:45:54

Според Маргот Съндърланд, директор на Центъра за психично здраве на детето в Лондон, съвместният сън на децата с родителите ги прави по-спокойни и по-здрави като възрастни.
 
Съндърланд е автор на книги за родителството и отглеждането на деца. Нейното твърдение се базира на научни изследвания, доказващи връзката между съвместния сън и емоционалното и физическо здраве на детето, не само в детска възраст, но и когато то стане възрастен.

05.05.2011 11:16:15

Обичам магазините “second hand”. Лично за мен те са мястото, където успявам да релаксирам, пазарувайки, и да се насладя на добро обслужване, усмихнати продавачи и ведро настроение.
 
В тези магазини се чувствам много специфично. Като част от някаква тайна общност. Често пъти - като у дома. Всичко е шарено, весело, закачливо. Спокойно е. Има дрехи, които не бих могла да си купя от друго място - а това ги прави още по-привлекателни и желани.

03.05.2011 23:55:02

Когато забременях с първото ми дете, доста от моите приятелки и познати вече имаха по едно, че и по две деца. От всякъде заваляха съвети и разкази колко е болезнено раждането, колко времеемко и ангажиращо е отглеждането на деца, как вероятността да кърмя е малка, защото вероятно няма да имам кърма. След две деца, за себе си опровергах доста от митовете за майчинството. Всеки сам кове съдбата си.
 
Първата бременността. Може би защото беше желана или е до организъм, но обичайните неразположенията през първия триместър липсваха. Бях активна до последно, чувствах се красива, това бяха едни прекрасни девет месеца. В пети месец бях с ученици на екскурзия във Велико Търново и околността, колежките ме вразумиха да не влезна в пещерата „Бачо Киро”. В седми месец не пропуснах да се изкъпя и в морето, в осми заминахме с приятели на планина, вдън гори тилилейски. Почти със ск

29.04.2011 14:03:50

Моите учители са двете ми момчета. Отдавна спрях да се заблуждавам, че аз съм тази, която ги учи, и с радост и изумление започнах да установявам колко вълнуващи неща съм разбрала от тях:
 
Да казвам винаги какво искам. Моите деца съвсем спонтанно и естествено заявяват своите желания и мечти. Нямат скрупули, задръжки и притеснения. Самият глагол „искам” добива съвсем друго значение - да материализира това, което сме си представяли, за което копнеем.  

29.04.2011 11:15:53

Винаги, когато ме питаха „Какво да подарим на бебето? От какво има най-голяма нужда?” отговарях през смях „Памперси”. Особено с второто дете, когато вече знаех, че голяма част от семейния бюджет се харчи именно за памперси за новороденото бебе. Но за съжаление, никой не подарява памперси, когато отива на гости при бебе. Наскоро открих как мога да бъда оригинална в подаръка и полезна за родителите. Чакам с нетърпение след няколко месеца да роди една от приятелките ми, за да й направя торта от памперси.
 
Най-лесният начин е да се подредят памперсите един до друг в правоъгълна форма и да се стегнат с ластик и широка панделка (на снимка 7 в галерията се вижда добре как да се подредят памперсите, за да се етажира тортата).

29.04.2011 10:12:31

Отношенията между близнаците не могат да се сравнят с никои други отношения. Често помежду си те имат почти телепатична връзка. Още от малки се научават да общуват твърде добре един с друг. Това донякъде се дължи и на недостатъчното внимание, което успяват да им обърнат родителите.
 
Обикновено близнаците проговарят малко по-късно от връстниците си. Това се дължи на факта, че близнаците често общуват на свой собствен, автономен език и не изпитват нужда да бъдат разбрани от останалите, заобикалящи ги хора. Ако по всички останали показатели се развиват в норми, закъснялото проговаряне не би следвало да безпокои родителите.

27.04.2011 13:47:14

Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или къ

21.04.2011 14:54:45

Има нещо магично в това сама да си приготвиш козунаците, кифличките и яйцата за празника. Едва сега, когато имам деца, разбирам онова странно желание на мама, да пожертва една цяла нощ. И да се събудим рано на Велика събота с ухание на домашни печива.

Сякаш това е лично призвание на всяка жена да претвори семейните традиции и да въвлече децата в тях. Призвание, което се отключва заедно с майчинските инстинкти. Призвание, което по-голяма част от мъжете не разбират - за тях е излишна саможертва и разточителство.

21.04.2011 10:37:13

Тази година реших, че великденските яйца ще са различни.
 
Купих само един вид боя - преди се запасявах с пет-шест. Намерих стара прежда, извадих малко картон, флумастери и няколко бобчета, които разделих на две. От бобчетата направих очи и уста - оформих ги с лак и ги залепих с хартиено лепило. След това им направих коси, мустаци и бради от прежда, и накрая ги наредих в любимата си празнична кошница.