02.03.2011 14:28:49

В навечерието сме на 3-ти март - националният празник на България. Помислихте ли как да го отбележите, как да запознаете децата си с важността на утрешния ден?
 
Миналата година за първи път решихме да направим нещо по-специално, да отпразнуваме семейно денят на Освобождението. Предишните години синът ни беше твърде малък, за да разбере какво се случва. Избрахме най-близкия и удобен вариант - посетихме къщата-музей "Васил Левски" в Карлово. Децата за първи път посещаваха  музей. Бях със смесени чувства, дали ще им е интересно, дали ще се държат подобаващо. Множеството посетители, празнично разветите знамена създаваха едно особено усещане, във въздуха се носеше патриотичен дух. Децата с интерес слушаха разказа на баща им за Левски, за борбата му срещу потисниците. Дъщеря ми разпитваше какво представлява всеки от ст

25.02.2011 22:44:26

Коя е любимата ти приказка от детството? Ако си отговориш честно, ще разбереш защо животът ти е такъв, какъвто е. Съвременната психология е на мнение, че приказките кодират нашите житейски роли. Точно най-обичаната от нас приказка е определяща при изписването на сценария на нашия живот. И също любимата ни приказка би могла да разкрие логиката на постъпките ни.

Четенето на приказки е задължителен ритуал в отношенията между родители и деца. Малките човечета определено ги обичат. Но колко внимателно подбираме какво да им прочетем? Отчитаме ли важната им роля във възпитанието? Всъщност, и с приказките е както с всичко друго - дали ще влияят и как точно, зависи от конкретното дете.

25.02.2011 16:34:47

Всяка година в края на март прибирам старите, употребявани мартеници някъде из шкафовете вкъщи. Някои от тях са толкова красиви, че сърце не ми дава да ги изхвърля. Тази години намерих начин да ги използвам - направих бабамартенско дърво.
 
Първоначално потърсих из магазините бяла или червена ваза, но не открих. Имам синя, която използвам за великденската украса и мислех да префасонирам някакси в бяло-червени цветове, но после ми дойде идея да обкантя с бял и червен конец бутилка от минерална вода. Преждата закрепях на места с лепило за дърво, което като изсъхне става прозрачно.

24.02.2011 23:01:34

Изработени са от естествени материали - качествена дървесина, безопасни бои, лепила и лакове. Изключваме, разбира се, некачествените с китайски произход, обичайно обработвани с фолмалдехид.

Устойчиви са - за разлика от пластмасовите, които често не оцеляват дори и в рамките на деня на подаряване. Дървените можете да запазите за много дълго и след време да ги извадите от някой таен шкаф, за да поиграете с внуците. Разказвайки им колко радост и топлина са носили на мама или татко.

23.02.2011 21:01:20

Очаквали ли са от теб да бъдеш послушна? Да бъдеш слаба и нежна или пъргава и атлетична? Да имаш калиграфски краснопис? На пет годишна възраст да четеш френски, а на седем - латински?

Очаквали ли са да бъдеш най-умната в класа? Да имаш само отлични оценки? Да свириш на поне два инструмента и задължително да станеш балерина?

21.02.2011 23:33:08

В една идеална ситуация бих искала да имам поне четири деца. От малка гледам със завист на големите семейства. За мен пълната с деца къща си е дар. Засега съм майка на две момичета. За второто имах колебания, така че май съм приключила с личния принос към демографията. За жалост. Но днес, на всички близки и познати бих казала - действайте! Онзи прословут "подходящ" момент, който все чакаме може и да не успеем да го случим. Действайте и не оставайте с по едно дете.

Едно... Да растеш сам със сигурност е... самотно. При това в днешния свят на егоизъм и отчуждение. Освен това - да укротиш и пребориш безкрайните очаквания на майката и на бащата, на бабите и на родата, не е товар само за едни крехки самотни плещи. Е, сигурно си има и предимства.

21.02.2011 22:00:13

Искам веднага да уточня, че целта на моите разсъждения не е да давам отговори, а да се опитам да провокирам мисленето у всеки, който ги прочете, да го накарам да си зададе правилните въпроси...и да намери верните за себе си решения...
 
За или против химическите добавки в хранителните продукти, които консумираме ежедневно?

21.02.2011 18:54:21

Всяка майки си пожелава здраве за децата, но не е възможно да избегнем срещата с вируси и бактерии. Най-честата проява на борбата на детския организъм с болестта е високата температура.
 
Как да измерим температурата?

18.02.2011 23:13:05

Когато бях много малка, съжалявах че нямам по-голям брат. Вероятно съм имала нужда някой да ме защитава и да ме учи на лудории. В ранните тийн години пък исках да имам сестра. Сигурно ми е липсвала добра приятелка, с която да си споделям терзанията. Всъщност, имам почти три години по-малък брат, с когото днес говоря за всичко. А и вярвам, че мога да разчитам на защита... ако се наложи.

Разликата във възрастта на моите дъщери е малко повече от 23 месеца. Има много за и против второто дете да е родено скоро след първото. За мен също изглеждаше страшно и уморително, но днес тази разлика ми се струва идеална. Не е лесно, разбира се, но кой е казал, че деца се гледат лесно. Независимо на каква възраст са. А и всяко дете си иска своето време и енергия от мама и тате - независимо на колко години е.

18.02.2011 12:26:11

Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.
 
Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за