27.04.2011 13:47:14

Торбалан, Един Лош Чичко, Баба Меца - тези не ги познавам. Разбирай - нито мен са плашили с тях, нито позволявам някой да всява страх у децата ми по такъв начин. Не че не липсват кандидати - загрижени непознати в парка, поизнервени пенсионери в магазина... Детето не ги отразява, както очакват - обичайно ги подминава с подозрителен поглед. Последван от обстоен разпит: "къде е мечката", "а тя какво яде", "да отидем да я видим", "мама да подскаже кой е Торбалан, че не се сещам"... Та така де - целта да сплашим детето не е постигната.

Децата ни не са наивни - не се заблуждавайте, мили баби и дядовци. А страхът е страхлив начин да ги учим и възпитаваме. Последствията са: насила създадени реални страхове от нереални обекти, създаване на абстрактен авторитарен образ, възпитание с манипулативни подходи. Все си мисля, че ако "посягам" към подобни прийоми, децата ми рано или къ

24.03.2011 23:47:39

Едва ли съм първа, но засякох един парадокс. Всъщност, поредния. Впечатлително е, че като че ли българката не се подготвя особено - нито психически, нито физически - за своите раждания. За сметка на това е изключително добре запозната с всякакви възможни усложнения и медицински процедури. Малко са жените, които се интересуват какво могат да направят сами, за да улеснят, ускорят и обезболят по естествен начин своето раждане.

Бременните често задават въпроса: "Колко време продължават ужасните болки при раждане". Тази нагласа е много сбъркана - не питат как да избегнат или намалят до поносими граници болката, а колко продължава. Сгрешена е настройката. А както знаем - всичко е в главата. Информацията е много, а изборът от техники и средства - доста богат.

25.02.2011 22:44:26

Коя е любимата ти приказка от детството? Ако си отговориш честно, ще разбереш защо животът ти е такъв, какъвто е. Съвременната психология е на мнение, че приказките кодират нашите житейски роли. Точно най-обичаната от нас приказка е определяща при изписването на сценария на нашия живот. И също любимата ни приказка би могла да разкрие логиката на постъпките ни.

Четенето на приказки е задължителен ритуал в отношенията между родители и деца. Малките човечета определено ги обичат. Но колко внимателно подбираме какво да им прочетем? Отчитаме ли важната им роля във възпитанието? Всъщност, и с приказките е както с всичко друго - дали ще влияят и как точно, зависи от конкретното дете.

17.02.2011 23:51:55

Вместо да оставям децата си да гледат безизразно телевизия всяка вечер, се опитвам да измислям за тях интригуващи игри, които да уплътнят по-адекватно няколкото часа преди сън.
 
Наскоро научих една интересна „техника” от арт терапията, която беше посрещната от момчетата с огромен интерес.