25.05.2011 14:57:43

Завършващи дванадесетокласници, красиви абитуриенти, срещи след 10 и повече години. Месец май е!
 
Моята професия ми даде възможност да погледна и от двете страни на учителската катедра. Често ме питат как се справям със сегашната младеж. Но като се замисля, ние бяхме същите, само че в нашето си време.

21.04.2011 14:54:45

Има нещо магично в това сама да си приготвиш козунаците, кифличките и яйцата за празника. Едва сега, когато имам деца, разбирам онова странно желание на мама, да пожертва една цяла нощ. И да се събудим рано на Велика събота с ухание на домашни печива.

Сякаш това е лично призвание на всяка жена да претвори семейните традиции и да въвлече децата в тях. Призвание, което се отключва заедно с майчинските инстинкти. Призвание, което по-голяма част от мъжете не разбират - за тях е излишна саможертва и разточителство.

21.04.2011 10:37:13

Тази година реших, че великденските яйца ще са различни.
 
Купих само един вид боя - преди се запасявах с пет-шест. Намерих стара прежда, извадих малко картон, флумастери и няколко бобчета, които разделих на две. От бобчетата направих очи и уста - оформих ги с лак и ги залепих с хартиено лепило. След това им направих коси, мустаци и бради от прежда, и накрая ги наредих в любимата си празнична кошница.

13.04.2011 22:56:27

Празниците идват, а с тях и ведрото пролетно настроение.
 
Тази година реших да си направим някакъв празничен символ - аз и цялото семейство.

08.03.2011 13:49:56

Арктическият студ и грипен вирус направиха опит да провалят тазгодишния ми Ден на мама. Но аз съм си оптимист по рождение и винаги се опитвам да намеря добрата страна на лошите събития. Затова не се предадох на мрачните мисли, които ме преследват от няколко дни. И въпреки че децата ми пети ден са с температура, хрема и кашлица, въпреки че навън е ужасно студено и не огрява празнично слънце, у дома цари празнична атмосфера. Цяла сутрин пеем, танцуваме и рецитираме. От толкова повтаряне, вече знам наизуст почти целия сценарий на несъстоялото се тържество за мама в детската градина (оказа се, че на финала на грипната вълна, доста дечица са се разболели в групата на дъщеря ми).
 
Надявам се клипът с песничката, която ми е любима тази година, да внесе усмивки и във вашия празник. Защото "това е ужасната драма - къде да намеря подарък на мама?"

08.03.2011 08:48:44

Събудих се по най-очарователния начин. Усетих два шута в лицето. Малкият ми син пак е заел необичайна поза и докато спи, две боси крачета ме ритат по бузата. Само след минути къщата се оглася от сутрешния смях на децата ми. Дъщеря ми ме поздравява за празника, синът ми само ме гушва, нали още е маминото бебче и не говори добре. Получавам невероятно ухаещ зюмбюл от съпруга ми. Колко жалко, че миризмата не може да се запечата на снимка! За Осми март предпочитам да получавам пролетни цветя. С носталгия си спомням отминалите години, когато нямаше цветарски магазини и бабите продаваха червени лалета за празника, отглеждани с любов в оранжерии с печки на дърва и въглища.
 
Денят преминава в непрекъснато повтаряне "Честит празник" от приятели, роднини, колеги и дори случайно срещнати хора. Много цветя, много усмивки и много ведро настроение.

02.03.2011 14:28:49

В навечерието сме на 3-ти март - националният празник на България. Помислихте ли как да го отбележите, как да запознаете децата си с важността на утрешния ден?
 
Миналата година за първи път решихме да направим нещо по-специално, да отпразнуваме семейно денят на Освобождението. Предишните години синът ни беше твърде малък, за да разбере какво се случва. Избрахме най-близкия и удобен вариант - посетихме къщата-музей "Васил Левски" в Карлово. Децата за първи път посещаваха  музей. Бях със смесени чувства, дали ще им е интересно, дали ще се държат подобаващо. Множеството посетители, празнично разветите знамена създаваха едно особено усещане, във въздуха се носеше патриотичен дух. Децата с интерес слушаха разказа на баща им за Левски, за борбата му срещу потисниците. Дъщеря ми разпитваше какво представлява всеки от ст

01.03.2011 09:22:56

Децата получават много мартеници, които да закичат на дрехите си. Понякога правят опити да се превърнат в ходещи мартеници, но аз се опитвам да укротя желанията им и да се появяват само с 2-3 наведнъж. Но къде да сложа останалите?
 
От едно бяло и едно червено парче плат направих по два големи кръга. (Преди да тръгнете към магазина за платове, погледнете дали нямате някоя стара дреха в бял или червен цвят, която е подходяща за разрязване. Аз нямах, но случайно минах покрай един магазин за дрехи втора употреба и за едно левче се снабдих с две тениски.) Между двата кръга (може и в друга форма, разбира се) сложих вата, за да станат по-дебели мартениците. Съединих с прежда частите и готово. След това оставих на децата да накичат старите и новите си мартеници и се получи красива украса за вратата на детската стая.

25.02.2011 16:34:47

Всяка година в края на март прибирам старите, употребявани мартеници някъде из шкафовете вкъщи. Някои от тях са толкова красиви, че сърце не ми дава да ги изхвърля. Тази години намерих начин да ги използвам - направих бабамартенско дърво.
 
Първоначално потърсих из магазините бяла или червена ваза, но не открих. Имам синя, която използвам за великденската украса и мислех да префасонирам някакси в бяло-червени цветове, но после ми дойде идея да обкантя с бял и червен конец бутилка от минерална вода. Преждата закрепях на места с лепило за дърво, което като изсъхне става прозрачно.

04.02.2011 22:44:58

Обичам детството си! Без ходенето на училище и домашните! И без съботните предиобеди - тогава трябваше да чистим и подреждаме, а аз си бях мързеливо дете. Обичам спомена за събота късен следобед! Обичам начина, по който ухаеше къщата през почивните дни - разноцветно, вкусно и... специално.

Неделните палачинки, които винаги бяха топли, когато се събуждахме с брат ми. Бъдни вечер и Коледа, които винаги посрещахме с едни и същи ритуали и с едно и също меню. С любов си спомням, че получавахме два подаръка - един за Коледа и един за Нова година. И купищата шоколади, които придружаваха всеки подарък. Обичам да си спомням как си ги поделяхме с брат ми, защото мама хитро ни подаряваше различни, за да опитаме повече видове.