07.04.2011 22:35:59

Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.

Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.

07.04.2011 11:20:42

Един мъдър човек ми каза, че отношението към майката е отношение към живота.
 
Ако приемеш своята собствена майка и се опиташ да я разбереш, ти ще постигнеш мир със себе си.

07.04.2011 10:03:11

Според Уикипедия „хлябът е тестено изделие, изработено от пшеничено, ечемично, овесено, царевично или ръжено брашно, съставляващо основна част от трапезата на Европа, Близкия Изток, Америка и Индия. Може да е в различни форми и с различни съставки, пълнеж и добавки, макар че основните елементи са едни и същи – брашно, вода и сол.”
 
За моето семейство хлябът е много повече от дефиниция. Ние обичаме да го вкусваме, да го вдъхваме, да го слагаме на трапезата си.

06.04.2011 23:15:49

Като млад родител и аз дълго смятах, че не бива да оставям децата си да скучаят. Че е мое задължение постоянно да им осигурявам нови и неповтарящи се занимания. Така и се опитвах да правя. До преди да попадна на думите на Жак дьо Кулон - швейцарски философ и педагог.

Той констатира, че много голяма част от днешните деца от съвсем малки са консуматорски ориентирани. Че живеят само извън себе си - и у дома, и на училище. Че бързо минават от една дейност на друга, а това е пречка към изграждане на техен собствен вътрешен свят.

06.04.2011 14:04:59

Малкото ми момче е бунтар. То не обича правилата и няма респект от нищо. Едва на три години е, а показва страхотен инат и твърд характер.
 
Обичам го – точно такова, каквото е. Само че понякога се улавям, че хабя твърде много сили и енергия с него, карам му се и двамата буквално сякаш „не можем да излезем на глава”.

05.04.2011 23:03:16

Когато се роди дете, то размества поставените ни до момента вътрешни граници. Променя правилата, които сами сме си определили. Откликваме с любов на неговите потребности, нарушавайки собствения си комфорт и лично пространство.

През първата година от живота си сякаш то определя правилата. И така трябва да е според мен - това е майчинско-бащината любов. Това е здравословно равностойно партньорство и добра основа на хармонични взаимоотношения.

05.04.2011 17:11:26

Не се сещам за по-спорна храна от шоколада. Приписват му какви ли не грехове... :
* Шоколадът прави децата насилници
* Причинява кариес и проблеми с храносмилателната система

04.04.2011 15:38:23

По това време на годината обикновено стартирам голямото Великденско чистене. Освен чисто практическа страна, то си има и символна - ново начало, разчистване на "място" за по-свежа енергия и приятни емоции. Чистенето винаги действа зареждащо. А този сезон за мен то ще е под знака на екологията и използването на естествени материали в домакинството.

От известно време узрявам за идеята - с други думи търся информация и експериментирам. Стигнах до шарлатанския (на първо четене) извод, че няма нещо у дома, което да не може да бъде почистено с бял оцет, сода бикарбонат и лимон. Допълнени от още няколко продукта от шкафа с храни. Всъщност, не съм направила революционно откритие - това си е стара истина.

02.04.2011 00:18:33

Много е лесно да произнасяме морални присъди, да класифицираме хората, да им поставяме епитети и да ги делим на „добри” и „лоши”.
 
Сякаш една от най-типичните български черти е да типизираме и да поставяме всички под един знаменател.

31.03.2011 22:33:44

Двете ми бременности минаха много бързо и интензивно - не успях да им се насладя напълно. Нито да се отдам на занимания, които предварително си бях запланувала за това толкова специално време. Една от идеите ми беше най-после да се науча да плета. Не се случи! А после - време за хоби в стриктната "разкадровка" на заветните 24 часа така и не беше отредено. Тайно се надявам все пак някой ден да се науча на тази техника.

На доста бременни по една или друга причина им се налага да се движат минимално или дори да лежат през голяма част от времето. Уроците по плетене са много ползотворен начин да си оплътнят времето. Подобни креативни занимания действат успокояващо и са лесен начин да се освободим от напрежение и негативни мисли. А и бременността ни прави по-творчески настроени.