Моите дъщери са най-сладкият и най-труден урок за мен. Урок, който е свързан с много търсене на информация, четене, учене, експериментиране, образоване на себе си и особена вътрешна работа. За жалост, понякога стигаме до знанието по-късно, отколкото би ни се искало и би ни било полезно.

Абсолютно всяка емоция, действие и дори мисъл, оставят своя щампа върху бебето в утробата. Винаги съм усещала интуитивно (вероятно, като всяка жена) този факт, но ако го осъзнавах по-плътно и бях преосмислила изначално живота си още преди да забременея за първи път, бих могла да си реша с лекота много проблеми. Иска ми се това да се отпечата с гриф "важно послание". Не заради претенцията на многознаещ. Нито заради позата на многострадащ. Не и заради болката, че неволно (или неграмотно) съм наранила децата си. Посланието ми е важно най-вече заради вярата, че знанието е... ами щастие.

Психологическите школи отдавна не спорят, че по време на бременността в човешкото същество се изграждат изначалните основи на неговото здраве, на неговата емоционалност, на неговия начин на общуване, на неговите интелектуални възможности, та дори и на творческите му способности. Д-р Томас Верни го е обобщил: "Любовта, която една майка изпитва към своето дете, намеренията, които тя има към него, богатството на общуването, което тя поддържа с него, имат определящо влияние върху физическото му развитие, силовите линии на неговата личност, предразположенията на неговия характер.”

Все по-трудно е да се оспори важността и на раждането, както за жената, така и за новороденото. Психолози и лекари въвеждат понятията гестационна и родова травма и доказват, че те са първата базисна матрица, върху която личността гради своята психологическа и емоционална опитност. Впрочем, за скептиците - за родова травма говори и пише още Ото Ранк през 1924 година, когато издава и едноименна книга. Темата се развива бурно през 50-те, когато се отдава значимото и на гестационния (пренатален) период, та дори и на момента на зачеването.

Преживяванията на бременната се приемат от плода чрез пъпната връв. Психо-физическият опит на майката по време на пренаталния период – всички нейни мисловни, емоционални и органични състояния се предават по биохимичен път на нероденото дете. Емоциите, мислите и поведението на майката директно програмират бъдещето на нероденото дете. Бременността е отговорност, няма съмнение. Отговорност, която май по-често се свързва с пиене на витамини, добра храна, редовни прегледи. И далеч по-рядко с хигиена на мислите и емоциите, на заниманията и на обкръжението.

Бременността предполага не само повечко сън и почивка, но и съзнателна работа. Физическа работа, за да се подготви тялото за раждането и за да се поддържа добра форма по време на целия гестационен период. И ментална работа, за премахване на страховете и напреженията, на които е податлива всяка бременна. Ако сега бях бременна, бих се научила как да общувам с бебето вътре, как да използвам изкуството на положителното утвърждаване, визуализациите и релаксацията. Бих направила много, за да се освободя от всички блокажи, да се почувствам сигурна и да разкрия вътрешната си сила. Но всеки следва своя път, а моят ме доведе до това знание едва сега. Остава ми утехата, че мога да го споделя.

Ето и причините за гестационната и/или родова травма:
•   Отхвърляне или страх при установяване на бременността.
•   Конфликтни отношения между родителите, прояви на насилие по време на бременност и след раждане.
•   Напрежение у майката, страх или депресивни състояния по време на бременността или следродовия период.
•   Детето е нежелано в определен етап от бремеността.
•   Обмислян аборт или опит за такъв.
•   Биохимично въздействие върху плода по време на бременността – никотин, алкохол, пестициди, лекарства.
•   Загуба на близнак по време на бременността или раждането.
•   Индуцирано раждане.
•   Фетален монитор закрепен на главата на плода.
•   Преждевременно раждане.
•   Престой в отделение за недоносени, придружено от съответните манипулации.
•   Необикновено дълго или пък твърде кратко раждане.
•   Заклещване по време на раждане.
•   Пъпна връв увита около врата.
•   Застрашаващи живота ситуации или липса на кислород.
•   Медицинска намеса: цезарoво сечение, форцепс, вакуум.
•   Упойка, която прекъсва връзката майка-бебе.
•   Отделяне на детето от майката след раждане или за продължително време в ранното детство.
•   Болезнени медицински манипулации като инжекции (боцкане в петичките), лумбална пункция и други.
•   Следродова депресия или силна тревожност у майката.
•   Изоставяне за осиновяване.
•   Смърт в семейството.
•   Нерешени минали травми у родителите или бабите, дядовците – например, загуба на родител, травматично раждане, малтретиране или изоставяне за осиновяване.
•   Хоспитализация и хирургически интервенции на кърмачето, включително и обрязване.
•   Всеки особено болезнен инцидент, нараняване или болест.

На всяко новородено в българска болница му се случват поне няколко от тези зловредности. Дори и когато майката е направила всичко, за да е в абсолютна хармония по време на бременността. Как може да се разпознае въпросната? Основни признаци:
•   Бебето се вторачва или е разногледо.
•   Абсолютна или частична неспособност да се ориентира при съприкосновение с нова обстановка.
•   Нисък тонус или твърде много мускулно напрежение.
•   Стряска се при звук или движение.
•   Мята неконтролируемо крака, ръце и глава.
•   Несъзнателно треперене или тремор.
•   Постоянен, немощен или "отсъстващ” плач.
•   Неутешим плач и плач без очевидна причина.
•   Свръхчувствителност към допир.
•   Силно нежелание да бъде държано на ръце.
•   Заспива вследствие на твърде много нови впечатления.
•   Не може да хваща с ръчички.
•   Трудности при хранене - кърмене или хранене от бутилка.
•   Често извива гръб.
•   Свръх често хълцане.
•   Често повръщане.
•   Отбягва контакт очи в очи с родителите.

Детето ви е хиперактивно; има проблеми с координацията и равновесието или проблеми с походката; проговаря късно и трудно се приучава на гърне; среща трудности при учене; тръшка се и често е в "депресия"; твърде агресивно е или пък твърде свенливо; често има кошмари; обича да преекспонира реакциите си, не умее да иска помощ и трудно установява контакт с очи; ако изпитва и изразява ярост към единия или двамата родители; свръхчувствително е и има здравословни проблеми... ако вашето дете има дори част от тези признаци - не се успокоявайте. Твърде вероятно е това ДА НЕ Е просто период, който мъничето ще израсте. Твърде вероятно е несъзнателно да му е била причинена травма, която изисква особено внимание и терапия. Добрата новина за вярващите в хомеопатията е, че в тези случаи тя помага.
 
За мен бе отчасти шокираща болезнената привързаност на дъщеря ми към мен. Имало е моменти, в които, признавам си ... искало ми се е да й "извадя батериите" и да я прибера в гардероба... Само за малко - колкото да си почина. Все си казвах - ще порасне и това ще мине. Е - не минава! Сега ми е ясно защо. Всъщност, и двете ми деца носят белези на родова травма. Но решаваме проблема заедно - кърмя ги възможно най-дълго и без режим, спят близо до нас (родителите), не ги насилваме и постоянно им предоставяме избор. Опитваме се да не забраняваме, а да убеждаваме и увещаваме. Благодарение на всичко това и на близкото ни общуване като на равен с равен, децата стават все по-усмихнати и контактни, все по-уверени.

Съзнавам, че темата е доста тежка за повечето от нас. Но не ви я спестих дори само заради извода, че е важно да се вслушваме и да се съобразяваме с индивидуалността на детето, още преди да е пристъпило в тоя малко враждебен за него свят. Неговото щастие не е резултат от случайни съвпадения, а от нашите съзнателни добри намерения.

Не се изисква много - с девет месеца усилие ще дарите на един човек цял щастлив живот. Сделката е отлична!

Снимка: Flickr