- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
Днес получих поздравително съобщение от Facebook за това, че кауза, която съм подкрепила е събрала 5 хиляди съмишленици. Каузата е да се въведе йога в училищата като трети час по физическо или свободно избираем предмет.
Смятам йогата, наред с плуването, за най-полезната двигателна активност и за деца, и за родители. Приятно се изненадах, че не малко хора мислят по този начин. За останалите реших да обобщя нейните ползи за децата.
Не само покрай големите празници - всеки ден се замислям защо много от българите сме многознаещи, но неинициативни; многоможещи, но посредствени; вътрешно неуверени в себе си, но иначе биещи се в гърдите; сервилни с "чуждите", но отчуждени вътре в собствените си семейства.
Ясен е отговорът за мен - въпрос на традиции във възпитанието. Не особено полезни традиции. Традиции на едно авторитарно родителство. To забранява, ограничава, избира вместо теб, наказва и изисква ... като от обект. Контролира те, но въпреки това никога не те одобрява.
В една идеална ситуация бих искала да имам поне четири деца. От малка гледам със завист на големите семейства. За мен пълната с деца къща си е дар. Засега съм майка на две момичета. За второто имах колебания, така че май съм приключила с личния принос към демографията. За жалост. Но днес, на всички близки и познати бих казала - действайте! Онзи прословут "подходящ" момент, който все чакаме може и да не успеем да го случим. Действайте и не оставайте с по едно дете.
Едно... Да растеш сам със сигурност е... самотно. При това в днешния свят на егоизъм и отчуждение. Освен това - да укротиш и пребориш безкрайните очаквания на майката и на бащата, на бабите и на родата, не е товар само за едни крехки самотни плещи. Е, сигурно си има и предимства.