17.05.2011 13:03:29

Насилието и малтретирането в ранна детска възраст имат много прояви – от закачки и дразнене, през обиди и спречкване до сбиване. И докато сами гледаме детето си имаме поне спокойствието, че знаем всичко, което се случва с него и можем да реагираме веднага. В детската градина всеки ден детето общува много интензивно – как да следим за евентуални посегателства върху него, колко сериозни са те и какво можем да направим?
 
Дори и при много внимателни грижи караниците и сбиванията между малчуганите не са изключение, те просто се случват. Според мненията на дългогодишни педагози и психолози, около половината от децата в предучилищна и училищна възраст някога са били обект на насилие или жертва в конфликт, но наистина малко са тези деца, които редовно са малтретирани – те са под 10%. От изключителна важност е да отделяте достатъчно време да общувате с детето си и да го пр

10.03.2011 22:40:34

В моите ученически години за насилието и агресията на деца и тийнейджъри беше виновен хеви метълът. Сега са телевизията и компютърните симулации. Сякаш нещо неодушено може да носи вина. Не че смятам за приемливо телевизорът да боботи 24 часа в денонощие и 3-4 годишни да гледат кеч, докторски сериали или дори новини. Но и да се сатанизират медиите ми се струва твърде крайно бягство от лична отговорност.

Вярно е, че по каналите има ужасни сцени и че много от компютърните игри са изпъстрени с насилие, но и едните, и другите имат ясно посочени възрастови ограничения. Е какво от това - нали е толкова удобно да нарочим за виновни... кеча и Холивуд. Не са виновни съучениците, не са виновни учителите, не са виновни родителите, не е имало хиляди дребни поводи, водещи до лошите изблици - просто детето е "изперкало" от кеча.

01.02.2011 23:33:11

Съвременните деца гледат наистина много телевизия - средно между 3 и 4 часа на ден. Ето защо тя има изключително силно влияние върху изграждането на ценностна система и оформянето на бъдещия им характер.  
 
По-голяма част от днешните телевизионни предавания показват насилие в най-различни форми. Много изследвания на техните директни ефекти върху децата и тинейджърите установяват, че: