17.05.2011 13:03:29

Насилието и малтретирането в ранна детска възраст имат много прояви – от закачки и дразнене, през обиди и спречкване до сбиване. И докато сами гледаме детето си имаме поне спокойствието, че знаем всичко, което се случва с него и можем да реагираме веднага. В детската градина всеки ден детето общува много интензивно – как да следим за евентуални посегателства върху него, колко сериозни са те и какво можем да направим?
 
Дори и при много внимателни грижи караниците и сбиванията между малчуганите не са изключение, те просто се случват. Според мненията на дългогодишни педагози и психолози, около половината от децата в предучилищна и училищна възраст някога са били обект на насилие или жертва в конфликт, но наистина малко са тези деца, които редовно са малтретирани – те са под 10%. От изключителна важност е да отделяте достатъчно време да общувате с детето си и да го пр

07.04.2011 22:35:59

Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.

Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.

29.03.2011 11:53:20

Да, аз съм от онези "лоши" майки, които знаят, че децата им се чувстват добре в яслата. От онези "лоши" майки, които вместо да стоят на отсрещния тротоар и през сълзи да чакат да изведат децата в двора, за да видят какво правят отрочетата им, в първия ден, когато оставих детето си на ясла, отидох на кафе с приятелки и не се чувствах гузна, дори напротив, чувствах се твърде добре.
 
Голямата ми дъщеря имаше възможността да посещава само пет седмици ясли, две от които беше болна. Малкият ми син изкара цяла година там. Имах възможност да направя сравнение между дете посещаващо и непосещаващо ясли. Голяма разлика в развитието не откривам. Но безспорни са предимствата.

30.01.2011 11:12:19

Септември наближаваше и притесненията ми все повече се засилваха. Ще плаче ли? Как ще заспива? Ще се храни ли? Ще си играе ли с другите деца в групата? Как ще се отнасят с нея детегледачките и сестрите? Обичайните притеснения на всяка майка, чието дете предстои да тръгне на детска ясла или градина. С една „екстра” – дъщеря ми все още се кърмеше и заспиваше само и единствено на гърда.
 
Няколко месеца прекарах в търсене на мнения из форуми как се държат големите кърмачета, когато тръгват на ясла. Дъщеря ми беше пристрастено кърмаче и сучеше по 10-15 пъти  на ден, за заспиването вече казах. Всички майки споделяха как бързо и лесно са се адаптирали децата им към яслата, как успешно са разграничавали дали мама е с тях, как са заспивали без любимата кърма. Честно казано, не вярвах, че и на мен ще ми се случи такова нещо. Представях си ужасяващи картини на рев и тръ