Септември наближаваше и притесненията ми все повече се засилваха. Ще плаче ли? Как ще заспива? Ще се храни ли? Ще си играе ли с другите деца в групата? Как ще се отнасят с нея детегледачките и сестрите? Обичайните притеснения на всяка майка, чието дете предстои да тръгне на детска ясла или градина. С една „екстра” – дъщеря ми все още се кърмеше и заспиваше само и единствено на гърда.
Няколко месеца прекарах в търсене на мнения из форуми как се държат големите кърмачета, когато тръгват на ясла. Дъщеря ми беше пристрастено кърмаче и сучеше по 10-15 пъти на ден, за заспиването вече казах. Всички майки споделяха как бързо и лесно са се адаптирали децата им към яслата, как успешно са разграничавали дали мама е с тях, как са заспивали без любимата кърма. Честно казано, не вярвах, че и на мен ще ми се случи такова нещо. Представях си ужасяващи картини на рев и тръшкане, как никой не е в състояние да приспи детенцето ми.
Дойде уговореният ден и със свито сърце и усмивка на уста заведох детето в яслата. Бях уверена, че там ще се чувства добре, че за нея ще е от полза да общува с връстниците си, че ще я обгрижват с нужното внимание. Единственото ми притеснение беше как ще заспи. Уговорихме се да звънна по обяд и според това как се е държала да си я взема или не. След като се наобядва се прибрахме да спи у дома. На втория ден остана за цял ден и беше заспала за 30-ина минути. На третия – за 2-3 минути. Без да търси да суче, без ревове и истерии. По думите на персонала се адаптираше твърде бързо и лесно за дете на 1г и 9м. А аз не можех да повярвам, че разказът на другите майки, кърмещи големи деца, се случва и с нас. Учудването ми беше още по-голямо, когато пренесе и в къщи придобития от яслата навик да заспива без да суче. Моето момиченце беше пораснало и се справяше прекрасно и без мама в живота.
След две години отново изпитвах вълненията, свързани с тръгването на ясла. Но този път знаех, че малкото ми момче ще се държи „по мъжки” и също като кака си ще приеме лесно промяната. И той още на втория ден остана да спи в градината, и той се хранеше с апетит, играеше с другите деца и по нищо не се различаваше от тях. (Често персоналът в детските ясли и градини очаква, че кърмените деца ще са ревливи чудовища, тръшкащи се постоянно за млякото на мама. В повечето случаи, те дори не подозират, че в групите има такива деца и че всъщност тези деца са най-социалните и най-усмихнатите.) За да докаже максимата, че всяко дете е уникално, противно на очакванията ми, че и той като кака си ще започне и вкъщи да заспива без гърда, продължи да заспива сучейки. Превърна се в онези кърмачета, които могат и без мама, но когато тя е там, задължително търсят млякото си.
Да отглеждаш кърмаче, което посещава детска ясла или градина, всъщност е само в плюс. Дълго кърмените деца са по-уверени в себе си, знаят, че винаги могат да разчитат на закрила от мама и това им дава повече решителност. От там и по-лесната им адаптация в новата среда. Кърмата защитава от вирусите, които са широко разпространени в детските заведения, и дори когато се разболеят, кърмените деца преболедуват по-лесно и бързо. Това е положителна страна за работещата майка, която ще ползва по-малко дни в отпуск по болест.
И все пак, кърменето не е достатъчно условие, за да се чувства вашето дете добре в яслата. То е само подпомагащ фактор за добрата и бърза адаптация.
Снимка: Flickr
