Да, аз съм от онези "лоши" майки, които знаят, че децата им се чувстват добре в яслата. От онези "лоши" майки, които вместо да стоят на отсрещния тротоар и през сълзи да чакат да изведат децата в двора, за да видят какво правят отрочетата им, в първия ден, когато оставих детето си на ясла, отидох на кафе с приятелки и не се чувствах гузна, дори напротив, чувствах се твърде добре.

Голямата ми дъщеря имаше възможността да посещава само пет седмици ясли, две от които беше болна. Малкият ми син изкара цяла година там. Имах възможност да направя сравнение между дете посещаващо и непосещаващо ясли. Голяма разлика в развитието не откривам. Но безспорни са предимствата.

Да, хубаво е детето да прекарва повече време с родителите си, но трябва да дадем възможност на птичката да полети. А и не мисля, че часовете са важни, по-важно е да бъде пълноценно времето заедно. Дори и 15 мин. след работа могат да означават повече от цял ден у дома. Защото никой не може да ме убеди, че е възможно да си с децата си постоянно, да сте по разходки, да играете, пеете и танцувате в къщи, да има топла храна, да е чисто и подредено, майката да изглежда добре. Винаги едното е за сметка на другото или от всичко по малко. Избирам да изпратя децата на ясла, да сготвя и изчистя през това време, да се погрижа за себе си и след като ги прибера у дома да бъда изцяло на тяхно разположение. Вместо да отида в кухнята да готвя, да чистя банята, а в това време телевизорът или компютърът да играят ролята на детегледачка. И същевременно да се тупам в гърдите пред останалите майки колко съм всеотдайна и как децата имат нужда от мен и затова съм се жертвала за тях.

Реалността е такава, че масово децата тръгват на ясла след като навършат две години. Излизахме на разходка всеки ден - мама, бебе и кака. Е, да, но по парковете и детските площадки трудно се откриваха деца на възрастта на дъщеря ми. И тя определено на моменти скучаеше. Човекът е социално животно и има нужда да общува със себеподобни със сходни интереси. Сигурно на някои деца им е интересно само с мама и татко, но моите не са от тях. От съвсем малки винаги са търсели други деца, никога не са стояли хванати за полата ми. За себе си знам, че дългото кърмене е причината да бъдат толкова общителни. Защото знаеха, че във всеки един момент могат да са сгушени в мен и да ме усетят толкова близо, че да чуват ударите на сърцето ми.

Синът ми е много общително дете, но го мързеше да говори. Точно така - не говореше от мързел. Защото аз чудесно разбирах това "ъъъ" какво означава, а и другото "ъъ-ъ-ъ" различавах. Две седмици след като тръгна на ясла правеше сложни изречения, съвсем правилно подредени граматически. Това не е ли мързел?! Със сигурност и без да посещава ясла щеше да проговори, но определено щеше да е доста по-късно във времето.

Всъщност, не, не се чувствам лоша майка. Познатите ми знаят колко всеотдайна майка съм, повечето дори ме упрекват за това, че съм твърде привързана към децата си.

Защото съм им винаги на разположение. Защото ги водя навсякъде с мен. Но такова е моето разбиране за възпитание. Защото как ще го науча, че в банката и в музея се говори тихо, ако то никога не е стъпвало там? Но когато още от бебе е по учреждения и институции, когато още от бебе е по почивки с родителите си, то ще расте в такава среда и ще знае къде е мястото да се вика и тича, и къде да се стои кротко и говори тихо.

Винаги ме е учудвало, когато някой споделя за лошо отношение към майка с количка и бебе. Нямам баби под ръка, на които да оставя децата. Затова при плащането на сметки, посещения по разни институции, които не търпят отлагане, съм била с двете си деца. Винаги съм срещала разбиране, помагали са ми за количката, забавлявали са каката, черпели са я с бонбони. Дори стигнахме до там, че когато влизахме в банка, дъщеря ми си искаше лист и химикал и започваше да си драска нещо, така беше свикнала да не пречи на леличките, които работят нещо важно. Но аз имам самочувствието и увереността, че така е редно, може би и затова отсреща получавам разбиране.

Не си представям почивката или празника без деца. Нали е по-логично сега да са с нас, а когато пораснат да изберат приятелска компания? И как точно детето ми ще ме натовари с това, че ще споделя най-щастливите си мигове с него? Но съобразявам и почивката, и празника с факта, че ще празнувам заедно с децата си. Вместо да се опитвам да ги "дресирам" да се държат добре на Нова година в претъпкан ресторант, избирам спокойната обстановка с приятелски семейства с деца у дома. Вместо модерния морски курорт с нови дискотеки, избирам малкото селце с уютна вила и голям двор.

Аз съм отгледана по този начин и бях щастлива, че съм с мама, тати и сестричката ми навсякъде. Сега го правя с моите деца. Надявам се след години и те да възпитават своите по подобен начин. Надявам се след години да кажат, че са имали щастливо детство, близо до своето семейство.

Снимка: Flickr