22.03.2011 14:48:25

Всички грешим, докато се учим да бъдем родители. Някои грешки водят до простуда на новороденото бебе, други до обелени колене. Но те не са драматични - част са от съвместното порастване на дете и родител.

Има обаче и грешки, които водят след себе си по-сериозни сътресения. Не проявяваме уважение към детето, наказваме го, не зачитаме желанията му и с всякакви средства за дресура пречупваме волята му... Подобно поведение само няколко години по-късно ще ни доведе до бетонната стена от проблеми на един неуверен в себе си, изтъкан от самоусещане за малоценност човек.

08.03.2011 22:24:08

Ако има нещо, заради което пазя скрито несъгласие с методите на родителите ми, то е че ме лишиха от правото ми на личен опит. Вселената, Бог... или който както си го нарича - ни е осигурила най-големия дар - ИЗБОРЪТ. Изборът ни е даденост, която изразяваме по подразбиране. Сами да изберем, да преживеем своите избори и да носим отговорност за тях.

Сега се опитвам да се самодисциплинирам така, че да оставя децата си да минат през всичко сами. Да направят своите грешки чрез личните си избори. Не смятам, че е възможно да науча децата си, че всичко е постижимо, че няма невъзможни неща, че изобилието е за всички, че не е нужно да са "добри", за да са неповторими. Не мисля, че мога да им преподам "велики уроци", както твърди един популярен автор.