В България педиатрите съветват бебето да се захрани малко след навършване на месец. Ужасно остаряла и ужасно разпространена препоръка. За съжаление, много майки я следват неотлъчно. Но все повече стават тези, които отлагат захранването - независимо дали кърмят бебетата си или ги хранят с адаптирано мляко.
Американската Педиатрична Академия и Световната Здравна Организация препоръчват всички бебета да бъдат изключително кърмени през първите шест месеца от живота си. Това означава да приемат САМО кърма - без сокчета, пюрета, каши и каквито и да е други храни в менюто им. Следователно - приема се, че предлагане на други храни следва да се предприеме около шестия месец. Това не е догматична, а по-скоро ориентировъчна схема - някои деца са готови за захранване по-рано. Но ако от ранното захранване няма категорични ползи, то от късното - доказано има. Всяко заместване на кърмата (или изкуственото мляко) с твърда храна в първите месеци, е заместване на нещо, от което бебето има нужда, с нещо, от което то няма нужда.
Ако детето трябваше да се захранва рано, защото има реална нужда от твърда храна, то зъбите му щяха да поникват по-рано. Също така, то щеше да прохожда много по-рано, за да може да разчита на себе си да си набавя храна и щеше да може да хваща предмети още през първия-втория месец.
Интуитивно следвайки логиката на психическото и физическото си развитие, повечето бебета са готови за твърда храна в периода между шестия и деветия месец. Тази готовност няма как да не бъде разпозната от родителите - детето гледа с жаден поглед, когато другите се хранят, посяга за залъче, примлясква.
Добра причина да отложим захранването е, че след петия-шестия месец вече няма рефлекс на избутване на храната. В по-практичен аспект - при късно захранените бебета липсва познатата картинка на омазано с пюре дете.
Отлагането на захранването е добра предпоставка за предпазване от болести. Въпреки че бебетата продължават да получават много имунни фактори от кърмата през цялото време, докато са кърмени, най-добрият имунитет се получава докато бебето е изключително кърмено. Майчиното мляко съдържа повече от 50 известни имунни фактора и вероятно и още непознати.
Отлагането на захранването дава възможност на храносмилателната система да съзрее. Ако въведем твърда храна преди системата на бебето да е готова за това, то тя се усвоява слабо и може да предизвика неприятни реакции - храносмилателни разтройства, газове, запек и други неразположения. Усвояването на протеините в бебешкия период е непълно. Стомашната киселина и пепсина се секретират в малки количества при раждането и количеството им се увеличава до нормалните за възрастните стойности през следващите три-четири месеца. Панкреатичният ензим амилаза не достига до адекватни нива, нужни за усвояване на скорбялата, някъде до преди шести месец. Въглехидратните ензими като малтаза, изомалтаза и сукраза не достигат до нивата на възрастните до преди седми месец. Бебетата също така имат ниски нива на липаза и жлъчни соли, така че и усвояването на мазнините не е добро преди шести (понякога и преди девети) месец. Накратко - през първите шест месеца всяка храна, различна от мляко има изместващ, а не допълващ ефект.
Късното захранване намалява риска от отключване на хранителни алергии. От раждането си някъде до към петия месец бебето има така наречените „отворени черва”. Това означава, че разстоянията между клетките на тънките черва свободно пропускат цели макромолекули, включително цели протеини и патогени, да преминат директно в кръвообращението на бебето. Това е страхотно за кърменото бебе, защото позволява на полезните антитела от кърмата да преминат по-директно в кръвообращението. Но в същото време е предпоставка и големите протеини от другите храни (които предразполагат към алергии) и болестотворните патогени да преминат също така директно.
Късно захраненото бебе е предпазено и от желязо-дефицитна анемия. Въвеждането на добавки желязо и желязо-обогатени храни, специално през периода между първия и шестия месец, намаляват ефективността на усвояването на желязото при бебето. Здрави доносени деца, които са кърмени изключително поне до шестия си месец, са показали, че поддържат нормални нива на хемоглобин и нормални железни стойности.
Колкото по-рано започва да приема нещо, различно от мляко, толкова по-застрашено от затлъстяване е детето. Фактор, който никак не е за пренебрегване. Ранното въвеждане на твърда храна се асоциира с увеличени телесни мазнини и тегло през периода на детството.
Отлагането на захранването помага за поддържане на кърмата. Изследванията сочат, че поемането на твърда храна при бебета става за сметка на млякото. Колкото повече твърда храна яде бебето, толкова по-малко мляко поема от мама. Това от своя страна води до намаляване на производство на мляко. Бебета, които поемат много твърда храна или са захранени по-рано, обикновено се отбиват преждевременно.
Отлагането на захранването прави самото захранване по-лесно. Бебетата, които се захранят по-късно могат да се хранят сами и показват склонност сами да избягват храни, към които са алергични. Ако се изчака малко по-дълго с въвеждането на твърдата храна, може да се пробват различни варианти за захранване включително и такива, в които бебето си взима храната, слага си я само в устата и само решава колко да изяде.
Предимствата на късното захранване не са малко. Но всяко бебе следва индивидуално развитие и не е толкова важно да се следва дадена препоръка, колкото захранването да става постепенно и правилно, с подходящите храни, съобразено с нуждите и темпа на детето. В крайна сметка, ако мъничето не е готово за това ще отказва храната. Просто следвайте знаците. Детето няма да ви излъже.
