18.05.2011 10:57:39

Когато детето пострада при игра или се удари поради неопитност, то реагира почти мигновено и има нужда от успокоение и съчувствие. Повечето родители реагират адекватно и интуитивно дават подкрепата, от която детето се нуждае. Поведението, което като родители трябва да избягваме е в двете крайности – неглижиране или прекалено безпокойство от случилото се.
 
Понякога възрастните в стремежа си да насърчат самостоятелността и увереността на детето, се опасяват, че ако при всяко нараняване и плач то бива успокоявано и утешавано, това ще го направи зависимо от тях. Особено при малките момченца често се споменава, че те не бива да плачат за щяло и нещяло и че е време да се държат като мъже. Подобно поведение по-скоро би изкривило естествените реакции на детето в такива ситуации и би предизвикало потискане на истинските емоции, които то има нужда да изрази.