15.02.2011 23:57:17

Едно от големите ми родителски желания - може би най-голямото - е да успея да стана добър приятел на децата си. В специализираната литература се твърди, че това е определено егоистично. Искаме от приятелите си да бъдат наша опора, да са всеотдайни и да ни помагат в нужда, но без да отнемаме тяхната независимост.

Да, но детето зависи от нас и за него е непосилно да ни даде приятелство, когато се нуждае от нашата подкрепа и опит. Психолозите са категорични, че прекалената близост ще доведе до зависимост на детето от родителя (или родителите) и ще го направи незряло. Аз не знам дали това е така...