- Бременност
- |
- Бебета
- |
- Деца
- |
- Категории
- |
- Галерии
От няколко месеца тригодишният ми син е запален риболовец. Само на думи. Защото заедно с баща си обичат да гледат тв канала „За рибите”. Не търсете такъв канал при вашия тв оператор, няма да го намерите. Така се нарича всеки един научнопопулярен канал, излъчващ в дадения момент предаване, свързано с рибите.
Преди няколко дни обаче, баща му го изненада с истинска въдица, даже два броя – едната за кака му. Евтини и лъскави по китайски.
Като дете си имах село. Тогава не обичах особено да ходя там. Не ми харесваше да бягам от овена на дядо, не обичах и кокошките. Сега това ми липсва. Липсва ми миризмата на земя. Липсва ми топлия селски хляб с парче сирене и домат от градината. Носталгията ме кара да искам това и за децата си.
Без да знам обаче дали те изобщо ще имат нужда от него. Дали за тях ще е ценен опит, който да превърнат в мил спомен. Не знам също дали ще имат шанса да видят наживо светулка - тези умни насекоми са само там, където въздухът е чист. Не знам дали ще имат същия късмет и като мен ще играят на криеница вечер късно в квартала.