Да, понякога момчетата си играят с кукли, а момичетата харесват колички и камиончета. Всяко дете е неповторимо и за да се изгради като личност то преминава през различни периоди и спонтанно посяга да опита много неща. И все пак има ли нещо притеснително?

Всъщност това, което спомага момчето да изгради мъжка идентичност не са играчките или дрехите, а най-вече отношенията му с бащата и стремежът един ден да стане мъж, който прилича на този образ. Ако бащата нескрито изразява своето безпокойство или неодобрение по отношение на желанията на момчето да играе с кукли, то това само по себе си едва ли ще направи момчето по-мъжествено.

Ако родителите се опитат да приемат тази игра на детето като нещо естествено, е твърде възможно не след дълго то да загуби интерес към нея, както става с много други игри. Желанието на момчето да опита игрите с кукли може да се разглежда по-скоро като стремеж за подражание на родителско поведение, като един вид израз на грижа и привързаност към друго същество.

Погледнато от гледна точка на детето е нормално то да прави неща, които и родителите му правят. То претворява видяното в игра. И забележката, че „момчетата не играят с кукли” може по-скоро да обърка детето или да го подразни, особено ако има грижовен баща. Затова забраните или опита чрез шега да се породи срам у детето, че е пожелало да играе с кукли едва ли са добър ход на родителя.

Според психолозите, въпреки че момчетата се идентифицират предимно с бащите си, те се идентифицират в по-малка степен също и с майките си. Това им помага да осъзнаят по-добре противоположния пол и да развият своята личност. Реципрочно стоят нещата при малките момиченца.

И тъй като хората не проявяват стопроцентово идентифициране само с единия пол, е по-разумно и децата да могат да се развиват, съобразно заложените в тях идентификации и интереси, за да открият себе си, вместо да приемат наложен отвън модел или да се притесняват, че могат да загубят одобрението ни.

Снимка: Flickr