В 5 сутринта, в приятелски разговор с момчето на бензиностанцията, осъзнах, че за поредна година сме избрали вярната посока към морето. Посока, трудно разбираема за доста от летуващите. Не случайно винаги повтарям, че Синеморец е мястото за една по-различна почивка. За да летуваш (и за да ти хареса почивката) в това малко селце, трябва да си по-особена порода.

Да се върна на разговора, може би ще ме разберете.

• Къде в този час? На море ли?
• Да, на море.
• Къде?
• В Синеморец.
• Това къде се намира?
• Най-долу, до турската граница.
• И как е? Има ли барове, дискотеки?
• Не. (с усмивка, очакваща съответната реакция)
• Е какво ще правите там, хора, като няма барове?! (едва ли е нужно да описвам учудената физиономия на 20-годишния момък)

Откъде да започна? Вероятно, от самото пътуване. Ранният час избираме не толкова, за да избегнем натовареното движение. Идеята ни е децата да спят през по-голямата част от пътя. Не знам за вашите, но моите успяват да издържат спокойно в колата около 40-45 мин. След първия час и половина търпението им е тотално изчерпано и никакви магии не действат – нито книжки, нито песни, нито играчки, нито заплахи, нито молби. Така че, с ранното тръгване, успявам да пропътуваме петте часа горе-долу в човешки условия.

Настаняването

Преди три години открихме нашето местенце. Вилата с прекрасен и огромен двор, в който децата тичат на воля, без да пречат на никого, защото и останалите обитатели са семейства с деца, а хазяите са мили и не им се сърдят за счупения смокинов клон или разхвърляните навсякъде кофички и лопатки. Стаите са достатъчно просторни. Със сигурност някой ще ме апострофира, че какво значение има големината на стаята, когато там се прибираме само за сън. С деца нещата не стоят точно така. Голяма част от времето си децата прекарват в стаята, особено, ако времето се развали. Тогава е добре стаята да успее да побере поне още 2-3 приятелчета, за да не се превърнат дъждовните дни в кошмар за родители. Масово евтините лъскави хотели предлагат стаи с размери метър на два и ако сте имали неблагоразумието да си резервирате двойна, с идеята, че ще успеете да сложите преносимата бебешка кошара вътре, нищо чудно да останете изненадани, че толкова свободно място няма. Качеството винаги си има цена. Това важи и за удобствата по морските курорти. Наскоро приятели споделиха и за още един трик на евтините квартири. Стая със санитарен възел, но впоследствие се разбира, че го делите поне още с едно семейство. Затова, ако сте решили да експериментирате с ново място и нов хотел, потърсете мнения и коментари в интернет, за да не останете неприятно разочаровани. Сещам се за още един случай за фалшива реклама. Сарафово, къща с двор, подходящ за деца. Случайно имаме познати в Бургас, които помолихме да проверят на място въпросната къща. Оказа се, че под двор са имали предвид двора на близкото училище. Твърде удобно, ако си с 3-4-годишни деца, няма що!

Другите „екстри”

„Екстрата” да си готвим храната. Няколко години се заблуждавахме, че истинската почивка няма да е такава, ако не се храним на ресторант. И какво се получаваше?! Едното дете е малко и не осъзнава какво му се яде, затова се съгласява с избора ни. Другото има собствено мнение и иска от всичко по много. Естествено, голяма част от храната остава неизядена. След 1-2 вечери, това се преодолява, когато единия възрастен дояжда храната на децата. Но! Ако едното дете е малко и все още не умее да се храни само, някой трябва да го храни. След храната, обаче, е време за игра. Тогава единият родител влиза в ролята на аниматор, докато другият сам си пийва биричката и тъпче залък след залък, за да успее да се нахрани за максимално кратко време, за да може и другият да се нахрани, преди на децата да им се приспи. Чувам как някой тихо предлага баба. Наистина ли? Съжалявам, аз предпочитам без баби. Ако сте достатъчно предвидливи, ще организирате лятната си ваканция с приятелско семейство с деца на сходна възраст. Тогава ще имате късмета да забавлявате на смени децата.

Ние открихме още по-добро решение. Това лято бяхме не едно, не две, а цели 5 семейства. И купонът беше на ниво. Както обобщи една приятелка, когато се прибрахме по родните места: „Чувствах се спокойна. Не се съобразявах какво ще кажа и дали няма да обидя някого, не се притеснявах, ако децата се скарат.” Защото децата се познават достатъчно добре, защото израснаха заедно, защото майките сме заедно години наред, още когато разхождахме бременните си коремчета. Приели сме се такива, каквито сме, познаваме характерите на децата си. А на татковците им е нужно съвсем малко, за да се почувстват в приятелска обстановка – хубава салата и чашка ракия (това май не е много подходящо за мамешки блог, а?)

Предимствата на домашно приготвената храна. Обществена тайна е качеството на храната по морските курорти. Дори в магазините някои стоки са със съмнителен срок на годност. Финансовата стойност – в пъти по-евтино. Големите курорти поддържат прилични цени. Но в онова малко селце „ден година храни” и дори стоките от първа необходимост са доста по-скъпи от тези в кварталната бакалия. Не съм от хората, които помнят цените с точност до стотни, но разлика с почти 1лв. нагоре на захарта, например, и на мен ми прави впечатление. Когато сме напазарували от познатите магазинчета в родния град, съм спокойна за качеството на храната, която предлагам на децата си.

При една добра организация и умело съчетаване, времето за приготвянето на храна за 20 човека не е за сметка на почивката, а някакси естествено се вмъква сред чашката кафе и бързият преглед на любимия форум. Вечерята на децата преминава в поредната сбирка на възрастните на сладки приказки и студена бира. Децата играят на криеница, ловят светулки или си разказват „страшни истории” в тъмното, докато ние почти (с деца никога няма пълно спокойствие) необезпокоявани си припомняме младежките щуротии или викаме за българските волейболисти пред телевизионния екран.

Толкова за битовизма около лятната ни почивка. Ред е на същинската част – плаж, море и още нещо. Но за тях – в следващия епизод:)

Снимка: Flickr