Ревността между децата обикновено се проявява, когато се роди по-малкото дете в семейството.По-голямото се страхува, че ще загуби вниманието и любовта на родителите си и започва да ревнува. Ревността може да бъде и вредна, и полезна. Тя е част от самия живот и не може напълно да се предотврати.

За вредата и последствията от ревността се коментира много, всеки има и свои лични впечатления. Постоянни и изтощителни са споровете и противопоставянето между децата в семейството. Някои родители тушират тези свади силово, а други се стремят да водят конструктивен диалог – уморително, но много ползотворно, според психолозите. Съветите към родителите са да отделят достатъчно внимание на всяко едно от децата си, съобразявайки се с неговата неповторима индивидуалност, но да не се намесват непрекъснато в споровете между тях. Така те постепенно ще се научат на компромиси в общуването, на подялба и взаимопомощ.

Може ли обаче ревността да бъде и полезна? Според психолозите тя е чувство, благодарение на което децата се учат да утвърждават собствената си личност, да се социализират и приобщят. Спорейки помежду си, те се научават да изследват собствените си граници, а също и да развиват познанията си за света. По-късно, в зряла възраст, когато личността е вече изградена ще могат да преоценят всичко.

Родителите могат много да помогнат да се намали болезнеността на това чувство при децата като разговарят с тях и им обяснят, че няма причини да си съперничат за тяхната любов, защото за майката и таткото любовта не се разделя между децата, а се умножава с тях.

Снимка: Flickr