У нас обществените тоалетни са много повече от малка нужда. Те са нищожна нужда, която с лека ръка може да бъде пренебрегната.

С изключение на МОЛ-овете, където човек може свободно да си измие ръцете и да се гримира, да накърми бебето си или просто да се облекчи, на всички останали места в София това е напълно невъзможно.

Малкото тоалетни, охранявани от намръщени лелки, миришат силно на хлор (в най-добрия случай), а бактериите, които виреят там, носят сериозен риск за здравето ни.

Някои учителки в детските градини дават по-малко вода на децата, за да не се занимават с подобни досадни неща, като воденето им  до тоалетна... Така децата отрано се приучват да не поемат течности. Много по-късно те разбират, че това е  полезен и здравословен навик, който не са успели да усвоят. Още малко по-късно вече са наясно, че „стискането” може да доведе до тежки последствия за организма, които често са необратими.  

В Америка обществените тоалетни миришат приятно и в тях никога не липсва нито хартия, нито течен сапун. Хигиената е достъпна за всички. Буквално на всеки метър, във всеки магазин, има места, където можеш да отидеш, след като си препил с бира или вода, и да се освежиш. Най-интересното е, че за това никъде не се плаща. Забележително е също, че дори тоалетните на гарите са светли, комфортни и чисти.

Дали всеки си заслужава съдбата? Или за нас ходенето до тоалетна е лукс, а не необходимост?

Снимка: Flickr