Днес малкият ми син получи свидетелството си за завършен първи клас. Светъл ден е днес, и радостен, защото отбелязва края на първата учебна година за тях, седемгодишните. Колко много са пораснали за една година, и колко много са научили.

Иска ми се да погледна на ученето съвсем по друг начин и се питам – а ние, родителите, какво научаваме от децата си?

Едно от първите неща, които родителят е длъжен да усвои, това е поставянето на приоритети и ефективно управление на времето. Тъй като времето никога не стига, то родителят, поставен в тази ситуация, е стимулиран да бъде максимално креативен и гъвкав, за да успява в ежедневните си задачи, и още по-важно – да има достатъчно време за децата си. Има дни с планове и срокове, когато всичко с и около децата се обръща с краката нагоре, но независимо от това тренираният родител става все по-добър с течение на времето.

След това, с порастването на децата и с увеличаването на броя им, родителят се изправя пред предизвикателството, наречено управление на конфликти. Има много курсове за това, обаче съвсем различно е да ви се случва на живо, всеки ден. Интуитивно намирате решения, изпробвате различни подходи, в движение отсявате кое работи и кога. Този опит лично за мен е безценен.

Това, което много ме впечатлява у малките деца, е уникалната им способност да пребивават с цялото си същество в настоящия момент, тук и сега, за тях минало и бъдеще се размиват в неясни очертания, особено при най-малките. Понякога точно това ни е нужно – да се фокусираме върху настоящия момент – за да решим проблем, или просто за релакс.

Друго нещо, което си заслужава да се наблюдава, е колко щедро и пълноценно използват децата въображението си. Най-хубавата игра е не с най-сложната играчка, или с най-скъпата. Понякога с две клечки и две камъчета могат да се забавляват с часове. Това ни навежда на мисълта, че за да сме радостни и щастливи сме отговорни самите ние.

Удивлява и способността на децата да преодоляват всякакви прегради и дори забрани – от пълзящото бебе, което винаги намира начин да се промъкне, до по-големите деца, които, с възхищение го отбелязвам, успяват да заобиколят забраните и да постигнат целите си. И вместо да им се скараме, мисля, че си струва да насърчим тяхното нестандартно мислене и целеустременост.

Децата са щедри учители – те ни учат не безрезервна обич, на вяра в чудеса, на смелостта да мечтаем на глас...и на още толкова много неща, стига да сме отворени и отзивчиви към това, което ни показват.

Снимка: Flickr