Раждането на второ дете в семейството често пъти е съпроводено с едно явление, което много родители омаловажават - отключване на ревността у по-голямото дете.

Психолозите илюстрират детския стрес със стреса, който би причинил мъжът на жена си, ако  доведе любовница  вкъщи и я настани в семейното им легло.

Големите деца преживяват липсата на внимание много тежко - и това е факт, дори ако сме се постарали да ги подготвим и те са очаквали с нетърпение радостното събитие. Някои от тях се затварят в себе си, други започват да се напикават или заекват, трети просто казват, че искат бебето да се върне в болницата.

Много е важно да проявим разбиране към чувствата на нашето голямо дете и да му обясним кротко, че то има абсолютно право да ги изпитва. Истинско предизвикателство е да освободим детето от задушаващите го чувства на гняв (към бебето), страх (да не бъде отхвърлено) и вина (че иска бебето да го няма).

Ако в този миг ние не се погрижим нашето голямо момче или момиче да изпита сигурност, разбиране и любов, негативните чувства могат да прераснат в агресия или да създадат комплекси и усещане за постоянна тревожност.

Всъщност не е толкова трудно. Просто трябва да умножим по две вниманието си към порасналото дете и да го помолим да ни помага в ежедневната грижа за новороденото, за да се чувства полезно и отговорно. Ако нашият син или дъщеря поиска също да пие мляко или да опита бебешкото пюре, можем да му дадем.  Ако започне да говори на бебешки, можем да се посмеем заедно. Ако се напикае през нощта, просто да сменим чаршафите и да го уверим, че това не е беда.

Ако подходим с много нежност, съвсем скоро тежкият период ще отшуми. А ние ще се радваме на по-ведра и спокойна домашна атмосфера. И на две (а защо не и три?) прекрасни дечица. 

Снимка: Flickr