Всяко трето дете в предучилищна възраст има дислалия. Това е специфично езиково нарушение, свързано с неправилното произнасяне на някои звукове.

Причините за дислалията са механични (вродени или придобити) и функционални. Маханичните са малформации или увреждания на периферните звукопроизвеждащи органи - език, небце, устни.

По-интересни са функционалните дислалии, защото те нерядко са причинени от самите родители. В стремежа си  да откликнем пълноценно на детските желания и настроения, ние несъзнателно започваме да говорим на бебешки - например използваме звукоподражателни думи - "бау бау" вместо "куче", "бу" вместо "кола", "нани-нани" вместо "хайде да спиш".

Доста често допускаме и друга грешка - повтаряме думите, които детето е усвоило неправилно, като така го насърчаваме да ги затвърди и използва отново - "Кункай мама", "Ика там", "Баба Ага" и други. 

Друг проблем, макар и труден за осъзнаване, е занемаряването на децата, особено вечер след работа. Много родители правят най-лесното - пускат Cartoon Network и се отдават на готвене или разговори по телефона, докато в същото време детето формира съвсем само пасивен речник, който ще използва цял живот.

Затова не е странно, че толкова много деца имат дислалия или други езикови нарушения, а по-късно срещат сериозни трудности с концентрацията и вниманието в училище. 

Това, което трябва да направим, е да се опитаме да предотвратим евентуалните проблеми колкото се може по-рано по единствения възможен начин - чрез активно, задълбочено и всеотдайно общуване с детето. 

Снимка: Flickr