Най-лесният начин да смачкаш едно дете е като му вмениш собствените си страхове и комплекси.
Липсата на пари, на перспектива, стресът от загубата на така ценната работа, финансовата криза, която се превърна в удобно извинение за целодневно лошо настроение - всичко това се пренася вкъщи всяка вечер.
Родителите, които отдавна са изстинали един към друг, често дават воля на умората и раздразнението си пред децата. Кавгите и виковете отначало са плашещи за малчугана, но той постепенно свиква с тях и на свой ред започва да вика.
Уличният трафик също помага много в тази насока. Думи като „олигофрен”, „идиот” и тежките псувни лесно стават част от детската лексика.
Ние сме бедни, ние сме нещастни, животът е кофти, държавата ни е скапана - всички тези мисли се внушават на детето и то от малко разбира, че едва ли не е обречено...
----------
Познавам един човек. Той живее на село с жена си, майка си, сестра си и двете си малки момичета. Изкарва около 1 000 лева на месец, които трябва да стигнат за всички.
Този човек постоянно повтаря на децата си, че са НЕВЕРОЯТНО БОГАТИ, защото имат хубав двор, люлка, маса за тенис и една купчина стари играчки, които съседите са им дали. Той обича най-много, като се върне вечер от работа, вместо да гледа телевизия, да поиграе с дъщерите си, да поговори с тях - не защото така трябва, а защото наистина му е приятно.
Двете момичета растат щастливи и уверени, че са много богати. Те мечтаят да станат доктори или адвокати и казват, че имат най-страхотния татко на света. Те твърдят, че са получили най-яките коледни подаръци и наистина изглежда, че имат всичко, за което едно дете може да си мечтае...
----------
Бедни ли сме наистина? Колко богати трябва да станем, за да оценим децата си и да се опитаме да ги направим щастливи?
Снимка: Flickr
